4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 63/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр.София, 24.06.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 63/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Вл.К. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 264/19.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 333/2012 год. С това решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното отхвърлително решение на Варненския окръжен съд № 244/22.02.2012 год. по т.дело № 2040/2010 год. и е върнал делото за ново разглеждане по съображения, че първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил иска на непредявеното правно основание – като претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнено строителство вместо иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване както е бил предявен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че приемането от въззивната инстанция на различна правна квалификация без наличие на възражение от ищцовата страна води до нарушаване на диспозитивното начало и до неправилност, а не до недопустимост на първоинстанционното решение. В този случай въззивният съд е длъжен сам да квалифицира и разгледа предявения иск, като повтори процедурата по чл.146 ГПК, което не е сторено.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, повтаряйки оплакванията си за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да е изрично формулиран от касатора поставеният процесуалноправен въпрос най-общо се свежда до правомощията на въззивния съд когато приема друга правна квалификация на предявения иск, различна от дадената от първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба К. А. А. от [населено място] чрез процесуалните си представители адвокатите Й. и П. от АК-В. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение и върнал делото за ново разглеждане по съображения, че квалифицирайки погрешно предявения иск като обезщетение за вреди от неизпълнено строителство, окръжният съд е разрешил спора на непредявено правно основание, вместо да се произнесе по претенцията за неоснователно обогатяване, каквато е била предявена. Прието е, че от изложените в исковата молба фактически основания и петитум и в резултат на допълнително извършените уточнения, предмет на предявения иск е претенция за връщане на сумата 67 636,63 лева, представляваща разликата между авансово платената от ищеца цена по сключения на 17.01.2008 год. договор за строителство и продажба на жилище в новострояща се сграда и цената, по която с нотариален акт № 43 на 19.11.2008 год. е закупила апартамента в незавършен вид, тъй като имотът й е продаден в груб строеж. Изрично в заявения петитум ищцата претендира връщане на онази част от дадената сума, която ответникът неоснователно задържа и с която неоснователно се е обогатил поради неосъществено основание за получаването й – предаването на апартамента в завършен вид, годен за ползуването му по предназначение. При тези фактически данни въззивният съд е направил решаващия извод, че първоинстанционният съд, квалифицирайки иска по чл.79, ал.1 ЗЗД се е произнесъл по непредявен иск за обезщетение за вреди, вместо да разгледа иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, с който е бил сезиран, уточнен като разлика между еквивалентността на даденото и полученото.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда при постановяването на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В случая, изхождайки от данните по конкретното дело и съдържанието на изложението към касационната жалба, релевантният процесуалноправен въпрос е за правомощията на въззивния съд, когато приеме друга правна квалификация на предявения иск, различна от дадената от първоинстанционния съд. По този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на т.1 от ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи.
Според константната практика на ВКС, с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца. Действително, съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, като следва да квалифицира сам предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон и представлява основание за отмяна на първоинстанционното решение като незаконосъобразно и за разрешаване на спора по същество от въззивния съд. Погрешната правна квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът се е произнесъл извън определения от страната предмет на спора и обхвата на търсената защита. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия по: т.дело № 1084/2010 год. на ІІ т.о.; т.дело № 479/2011 год. на ІІ т.о.; т.дело № 773/2009 год. на І т.о.; по т.дело № 1091/2012 год. на І т.о.; по т.дело № 1037/2012 год. на І т.о.; по т.дело № 1516/2009 год. на ІІ т.о. и др., представляващи задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции. Постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираната съдебна практика. В случая, въпреки че изложените в исковата молба и допълнителните уточнения фактически основания, от които ищцата черпи правата си, сочат на претенция за неоснователно обогатяване, квалифицирайки погрешно иска като претенция за обезщетение за вреди от неизпълнен договор, съдът се е произнесъл по непредявен иск като е постановил недопустим съдебен акт, който правилно е обезсилен от въззивния съд, а делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 264/19.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 333/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ