О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 394
гр.София, 25.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 316 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г.) – аргумент от § 74 от ПЗР на това изменение на ГПК.
Обжалвано е решение № 95/ 16.03.2017 г. по гр.д. № 675/ 2016 г., с което Врачански окръжен съд, потвърждавайки решение № 292/ 13.05.2016 г. по гр.д. № 5173/ 2015 г. на Врачански районен съд, е отхвърлил иска на Ц. С. Ц. срещу Н. Т. Д. с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 20 000 лв. – това, с което Н. Д. се е обогатил, като в периода 01.09.2009 г. – 01.09.2014 г. е ползвал без основание един имот в [населено място], собственост на Ц. Ц..
Решението се обжалва от И. Ц. С. и Е. С. Ц. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по процесуално-правния въпрос: Съдебното решение, с което по жалба от ищеца на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказ на О. и е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ, задължава ли съдът при разглеждане на иска по чл. 59 ЗЗД да приеме, че собствеността върху имота е възстановена? По същество касаторите се оплакват, че решението е постановено при съществено нарушение на чл. 302 ГПК и в противоречие с чл. 59 ЗЗД. Претендират разноски.
От ответника Н. Т. Д., ответник и по касация, не постъпва отговор на жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е при надлежна процесуална легитимация. Касатори са двете дъщери на Ц. С. Ц., починал след подаване на касационната жалба, които са конституирани от на мястото на ищеца след отказа от наследство на Д. В. Д., негов син и третият призован да го наследи (чл. 227 ГПК, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 53 ЗН). Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но макар повдигнатият въпрос да е включен в предмета на обжалване, не обуславя въззивното решение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 59 ЗЗД, а при решаването на правния спор е отрекъл легитимацията на Ц. Ц. като кредитор по предявеното вземане с две групи мотиви. Първо, недостатъчно е съдебното решение, с което по жалба от ищеца на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е бил отменен отказ на О. и е признато право на възстановяване на собствеността върху имота по ЗСПЗЗ. Необходимо е позитивно решение на органа на поземлена реституция (О./ ОСЗ/ ОСЗГ). При липса на твърдения да е издадено, административната процедура по ЗСПЗЗ не е завършена, а Ц. Ц. не е собственик и не е обеднял поради ползването на имота от друг. Второ, доказателствата не сочат в периода, зададен с иска, имотът да е ползван от Н. Д..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е необходимо съдът да установи неговия фактическия състав (всички кумулативно необходими материални предпоставки). При решаване на правния спор въззивният съд е отрекъл осъществяването на два факта, които го пораждат – обедняване на Ц. Ц. като собственик на имота и обогатяване на Н. Д. от ползването на чуждия имот. Следователно за допускане на решението до касационно обжалване е необходимо касаторите да са повдигнали въпроси, които имат значение и за двата правопораждащи юридически факта. Повдигнатият обаче има значение само за първия – титулярството на ищеца като реституиран собственик на имота по ЗСПЗЗ. Следователно макар да е включен в предмета на обжалване, той (самостоятелно) е негоден да обоснове крайният извод във въззивното решение, че искът е неоснователен, а общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол липсва. Така втори се явява въпросът да е константна практиката на ВКС, че правото на възстановяване по ЗСПЗЗ се установява по административен ред, а за това е необходимо позитивно решение на органа на поземлена реституция (О./ ОСЗ/ ОСЗГ). Такова решение завършва административната процедира и когато по съдебен ред е бил отменен отказ за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. Тази практика настоящият състав споделя и не намира основание да я променя.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 95/ 16.03.2017 г. по гр.д. № 675/ 2016 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.