s
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 255 /2012 г.:
Производство по чл. 274,,ал.2, предл.1 вр. ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. Р. срещу определение от 13.03.2012 г. по ч гр.д. № 3824 /2012 г. на Софийски градски съд, а. о., ІІІ „б” с-в. , с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба на Н. Д. Р. срещу определение от 07.04.2011 г. по гр.д. № 16111/ 2010 г. на Софийски районен съд, 90 с-в., постановено след първоинстанционното решение от 13.06.2011 г. за увеличение на присъдена издръжка, с което Н. Д. Р. е осъден да заплати на СРС 648 лева държавна такса. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. изводите на въззивния съд са неправилни и т.к. не се е произнесъл по основателното искане на Н. Д. Р. за отвод.
Въззивният съд е приел, че образуването на отделно производство по частната жалба е недопустимо, че съгласно чл.81 вр. чл.78 ГПК присъждането на разноски е в зависимост от отхвърлянето или уважаването на иска пред съответната инстанция и че образуването на отделно производство по частна жалба в частта за разноските е предпоставено от липсата на висящо производство по обжалване на решението, а в случая решението е обжалвано и от двете страни и преценката относно правилното присъждане на разноските, включително тези пред СРС, ще се извърши при разглеждане на въззивните жалби, невъзможно е това да стане по-рано, когато не е известен изходът от делото. Върху искането за отвод, което препраща към въззивната жаба на Н. Д. Р., докладчикът от въззивния състав е отразил, че то (искането за отвод) е направено след произнасянето му по жалбата.
Насрещните страни Н. Р. – малолетна, представлявана от своята майка и законен представител Л. Н. А. и К. Р. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Л. Н. А. не изразяват становище.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима, но е неоснователна по следните съображения :
Производството е по ГПК от 2007 г.
Съгласно чл.236,ал.1,т.6 ГПК решението на съда трябва да съдържа (произнасяне) в тежест на кого се възлагат разноските; съгласно чл.77 ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. От изложеното следва, че с обжалваното първоинстанционно определение съдът е изпълнил свое процесуално задължение за това и че с определението е допълнено неговото решение по същество.
Следователно по същество е правилен изводът на въззивния съд, че при наличие на подадени въззивни жалби от насрещните страни по делото, разглеждането на жалбата на Н. Р. дали дължи държавни такси следва да се извърши във въззивното производство, в което ще се разрешава въпросът за основателността на исковете и е недопустимо това да стане в частно производство преди въззивното.
Поради което частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а делото – върнато на първоинстанционния съд, който следва да администрира двете въззивни жалби, което е следвало да направи при постъпването им, след което да изпрати делото на СГС за произнасяне по тях и по частната жалба на Н. Р..
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, насрещните страни не претендират разноски и не са доказали да са направили такива, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2012 г. по ч гр.д. № 3824 /2012 г. на Софийски градски съд, а. о., ІІІ „б” с-в..
Връща делото на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 90 състав за администриране на подадените въззивни жалби.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.