О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 29.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 1457/2016г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], вписано в ТР на Република Д., срещу определение № 77 от 11.02.2016 г. по ч. т. д. № 37/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2121 от 27.10.2015 г. по т. д. № 492/2014 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на предявените от същото дружество срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 647, т. 3 и т. 6 ТЗ, чл. 135 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие със закона и съдебната практика. Изразено е несъгласие с извода на съда за недопустимост на предявените отменителни искове по чл. 647 ТЗ поради липса на открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника [фирма], като се застъпва становището, че законнът обвързва тези искове не с решението по чл. 630 ТЗ, а с датата на депозираната пред съда молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това, според частния касатор, въззивният съд неоснователно е преценил единия от исковете – този по чл. 135 ЗЗД – като недопустим, без да съобрази обстоятелството, че същият има характер на общ спрямо специалния иск по чл. 647 ТЗ и поради това неговата допустимост не е обусловена от наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1,т. 1-3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Каква е взаимосвързаността на иска по чл. 135 ЗЗД със специалните отменителни искове по чл. 645, 646 и 647 във вр. с чл. 649 ТЗ – искът по чл. 135 ЗЗД по своята правна същност съставлява ли специален иск по чл. 647 във вр. с чл. 649 ТЗ и възможно ли е при висящо дело по несъстоятелност, по което няма постановено решение по чл. 630 ТЗ, искът по чл. 135 ЗЗД да бъде предявен отделно, като евентуален иск на специалните отменителни искове по ТЗ; 2. Допустимо ли е предявяване на специалните отменителни искове по чл. 647, т. 3 и 6 ТЗ с иска по чл. 135 ЗЗД в условията на евентуалност и подлежи ли на разглеждане общият иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделка/действие, извършено от длъжник при висящо производство по несъстоятелност и при липса на предпоставките по чл. 647 ТЗ; 3. Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 и 6 ТЗ по молба на кредитор в периода след подаване на молба по чл. 625 ТЗ и преди постановяване на решение по чл. 630 ТЗ при представени достатъчно доказателства за неплатежоспособност на длъжника в случаите, в които последният е започнал да извършва разпоредителни сделки и действия на цени, много по-високи от пазарните и които сделки действително увреждат кредиторите; Допустимо ли е предявяването на такъв иск преди постановяване на решението по чл 630 ТЗ с оглед защита интересите на кредиторите предвид обвързаността на специалните отмнителни искове по чл. 647 ТЗ не с решението по чл. 630 ТЗ, а с датата на депозираната пред съда молба за откриване на производството по несъстоятелност“.
По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 54 от 13.02.2006 г. по т. д. № 95/2005 г. на І т. о., решение № 1224 от 25.06.2001 г. по гр. д. № 2370/2000 г.на V г. о. и решение № 57 от 19.07.2010 г. по т. д. № 695/2009 г. на І т. о., а за втория въпрос – че е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са представени две въззивни определения на Пловдивски апелативен съд (определение № 2375 от 11.12.2014 г. по в.ч.т.д. № 1443/2014 г. и определение № 2151 от 12.11.2014 г. по в.ч.т.д. № 1317/2014 г. За останалите въпроси частният касатор релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за непълнота и неизчерпателност на правната уредба на несъстоятелността.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение по съображения в писмени отговори съответно от 20.05.2016 г. и 26.05.2016 г. Ответникът [фирма] претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по предявените от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] като евентуални специални отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и 6 ТЗ, иск по чл. 135 ЗЗД и обусловения от тях иск по чл. 108 ЗС за връщане на процесния имот в масата на несъстоятелността, въззивният съд е споделил извода, че претенциите са недопустими като преждевременно предявени предвид обстоятелството, че образуваното по молба на ищеца т. д. № 407/2014 г. на Пловдивски окръжен съд не е приключило с решение за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това е липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, произтичаща от обстоятелството, че в мотивите на въззивния акт не се съдържа произнасяне по тези въпроси – нито за „взаимосвързаността“ между специалните отменителни искове по чл. 647 ТЗ с иска по чл. 135 ЗЗД, нито за допустимостта такъв иск да бъде предявен като евентуален по отношение на специалните отменителни искове в производството по несъстоятелност в периода преди да е постановено решение за откриване на такова производство по отношение на длъжника. Следователно, доколкото в обжалваното определение не са изложени съображения по тези въпроси, същите не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, дори да се счете за осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от частния касатор въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е налице нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
На първо място, недоказано е твърдението за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по въпроса по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. И трите решения на касационната инстанция касаят хипотези, напълно различни от настоящата, поради което се явяват неотносима практика: решение № 54 от 13.02.2006 г. по т. д. № 95/2005 г. на І т. о. съдържа произнасяне по въпроса за предявяването на иск по чл. 180, ал. 1, т. 4 Д. (отм.) по отношение на търговец в производство по несъстоятелност; решение № 1224 от 25.06.2001 г. по гр. д. № 2370/2000 г.на V г. о. – по въпроса, активно легитимиран ли е синдикът да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, а решение № 57 от 19.07.2010 г. по т. д. № 695/2009 г. на І т. о. – по въпроса за правните последици на иска по чл. 135 ЗЗД, когато същият е предявен от отделен кредитор на несъстояелността.
На второ място, доколкото липсват данни представените от частния касатор две въззивни определения да са влезли в сила, съгласно задължителните указания по т. 3 от цитираното тълкувателно решение, същите не представляват „практика на съдилищата“ и не доказват твърдяното противоречие в съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) по втория поставен в изложението въпрос.
На последно място, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпросите за допустимостта специалните отменителни искове по чл. 647 ТЗ да бъдат предявени в периода след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и преди постановяване на решение по чл. 630 ТЗ. Отрицателният отговор на този въпрос произтича категорично от самата правна уредба и по-конкретно – от нормите на чл. 645 – чл. 649 ТЗ и тяхното систематично място в Част Четвърта на Търговския закон, а именно – в Глава Четиридесет и първа „Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки“, Раздел І „Попълване масата на несъстоятелността“, т.е. предявяването на посочените искове предпоставя открито производство по несъстоятелност, доколкото само при наличие на такова съществува „маса на несъстоятелността“.
Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника [фирма] за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липса на представени доказателства за това.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу определение № 77 от 11.02.2016 г. по ч. т. д. № 37/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: