O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 04.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2730 /2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 56848/25.04.2016 год. на Л. В. М. от [населено място] , заявена чрез адв. Р. А. –САК срещу въззивно Решение от 26.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 3463 /2015 година на Софийски градски съд по уважения положителен установителен иска за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС , е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС на М. Н. , починала и заметена в производството от наследника по закон- син К. И. Н. и е постановил ново решение , с което е приел за установено по отношение на Л. В. М. , че К. Н. – наследник по закон и заместил покойната М. Н. , е собственик на следния недвижим имот: североизточно помещение с площ от около 17 кв.м. при съседи: коридор, стая,пералня , северно мазе с вход от двора и двор, посочено под No 4 на скицата на СТЕ , неразделна част от съдебното решение/ стр.105/, представляващо част от сутеренния етаж на къща в [населено място] , [улица] като го е осъдил да предаде владението на това помещение. Уважен е и иска по чл. 109 ЗС , като Л. М. е осъден да възстанови незаконно променената от него посока на отваряне на вратата н описания по-горе недвижим имот и възстанови незаконно променената от него преградна стена между описаното помещение и съседното нему северно мазе с вход откъм улицата.
За да прием за установено , че спорното помещение – изба-зимник No 4, намиращо се с сграда [населено място] , [улица] , е собственост на М. Н. съдът е приел, че това помещение е част от закупеното от през 1964 година и изкупено по реда на чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ жилище от двамата братя М. , изградено в сутеренния етаж на къщата, останали извън отчуждаването , извършено от тяхната майка – М. М. през 1949 година по реда на ЗОЕГПНС и респ. възстановено като собственост по силата на ЗВСОНИ през 1992 година.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо, поради наличие на влязло в сила решение по чл. 109 ЗС, респ. изцяло е постановено в нарушение на материалния закон , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.Наведените доводи са в насока необсъждане на доказателствата по делото, изградени изводи без да бъдат съобразени писмените документи, легитимиращи като собственик на процесното помещение ответника-касатор Л. М..
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1и т.3 ГПК се поддържа с довод , че съдът се е произнесъл по съществен материално правен и по съществен процесуален въпрос, от значение за точното развитие на правото, в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 108 ЗС , чл. 109 ЗС и чл. 235 ГПК“ като обосновава тезата си противоречие с Решение No 273 от 26.04.2009 год. по гр.д. No 102/2009 год. на ВКС- I г.о. , Решение No 362 от 15.07.2010 год. по гр.д. No 563/2010 год. на ВКС- II г.о. ,
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация К. Н. , с който отговор се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване , както и респ. основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски по делото
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения вещен иск и цената на имота, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведения въпроса .
Поставеният от защитата на касатора правен проблем за противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 108 ЗС , чл. 109 ЗС и чл. 235 ГПК“ на решението на въззивния съд , не може да бъдат квалифицирани като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че ‚обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е само този, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. дали неговото разрешение с решението на въззивния съд е 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви –приложението на конкретна правна норма.
По начина на формулиране на въпроса от страна на защитата на касатора Л. М. и структуриране на изложението , настоящият състав на ВКС намира , че не може да бъде извършена селекцията , която изисква законодателя по чл. 288 ГПК. Начинът на формулиране на въпросите от материално-правен или процесуален характер предполагат конкретика относно противоречието с приложената практика на ВКС досежно / в настоящия случай/ приложение на института на петиторната защита и/или конкретно в рамката на заявения негаторен иск по чл. 109 ЗС. Преценката на съда в етапа на селекция може и следва да се базира на конкретните въпроси,а не на искане за принципно разяснения по приложение на чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС или чл. 235 ГПК. Общото позоваване и само твърдението , че има противоречие с посочено разрешение по приложената съдебна практика , без да се държи сметка в какво точно отношение следва да се констатира несъответствието, по естеството си съставлява искане за осъществяване на правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди констатация, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.Така изразения довод, че „при постановяване на решението си , което се обжалва с касационна жалба, съдът е игнорирал важни доказателства , от значение за правилното решение на делото“, не може да се приеме , че е „въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК „ , поради което и не може да се съпостави с евентуално противоречие по Решение No 273 от 26.04.2009 год. по гр.д. No 102/2009 год. на ВКС- I г.о. , с които се приема , че „основателността на петиторните искове е поставена в зависимост от установяване на правото на собственост от ищците, доказано при пълното и главно доказване на фактическия състав…“. След като няма конкретен въпрос , а само твърдение на касатора , че при вземане на решение, решаващият съд не е следвал необходимото/ според конкретното решение / процесуално поведение , т.е. допуснал е нарушение на процесуалните изисквания, то и не може да се приеме наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
По искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация- искането е основателно при постановения изход на делото на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. Поради липса на представени писмени доказателства , установяващи размера на разноските, това искане не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 56848 /25.04.2016 год. , заявена от Л. В. М. от [населено място] , заявена чрез адв. Р. А. –САК срещу Решение от 26.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 3463 /2015 година.на Софийски градски съд по уважения положителен установителен иска за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. Н. за присъждане разноски за касационното производство, като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :