– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. София, 05.04.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.11.2016 (девети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2761 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6499/04.05.2016 година, подадена от Л. Х. Х., срещу решение № 549/28.03.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 2782/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 2272/06.04.2015 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 13 309/2013 година в частта му, с която [фирма] [населено място] и Л. Х. Х., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, са осъдени солидарно да заплатят на М. П. М. сумата от 8000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в публикация със заглавие „Съмнения за нечестен процес по делото „Ц.““, извършена в бр. 262/26.09.2014 година, на вестник „Преса“, заедно със законната лихва върху сумата считано от 26.09.2013 година до окончателното плащане. В подадената от Л. Х. Х. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу касаторката искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. Х. Х. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. П. М. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Ответникът [фирма] [населено място] също не е подал отговор на касационната жалба като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Л. Х. Х. е била уведомена за обжалваното решение на 05.04.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6499/04.05.2016 година. Поради това и тъй като 17.04.2016 година е неприсъствен ден, по силата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 4, т. 1 от ГПК Л. Х. Х. е поставила процесуално правните въпроси за това следва ли съдът да обсъди и анализира относимите доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните; допустимо ли е съдът да обсъжда ненаведено в исковата молба основание и може ли да обоснове довод, какъвто страните не са правили и следва ли при постановяване на решението си съдът да спазва правилата на формалната и правна логика при реализиране на принципа на свободната преценка на доказателствата, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК. Поставен е и материално правните въпроси за това следва ли да се приеме, че позорността е обективно качество на твърдението или тя е в зависимост от субективното отношение на лицето към същото и как и по какъв критерий се определя дали едно твърдение е обективно позорящо.
Материално правните въпроси са поставени във връзка с изводите на състава на Софийския апелативен съд, че в конкретния случай позоваването на интимната връзка между адвокат и магистрат, на фона на висящо наказателно производство, с висок обществен интерес, при което въз основа наличието на конфликт на интереси, като краен извод се посочва, че изходът на делото е предварително ясен, а подсъдимият ще бъде оправдан, излизало извън контекста на личните взаимоотношения и се пренасяло на друго обществено ниво, свързано със съдебна система, принципа на случайно разпределение, предварително уредени дела, което в крайна сметка обосновавало искане за отвод на съдията. Касаторката твърди,, че приетото от съда било своеобразен компромис между обективния и субективния подход към проблема на отговорността. Прието било, че извънбрачната интимна връзка между семейни е обективно позорно обстоятелство, но от друга е вложил различно (субективно) отношение към проблема от поддържаното от М. П. М.. Според касаторката изневярата на лице в брак не би могла да се оценява като обективно позорно обстоятелство, а като субективно такова. То било да бъде позорно само в кръга на семейството и евентуално на някои от най-близките на засегнатото лице, но не и по отношение на неограничен кръг лица. Очертаната зависимост от съдържанието на твърдението от субективното отношение към нето от страна на лицето, спрямо което е определено, изключвало обективността на същото. В тази връзка се твърди, че е налице противоречие с решение № 12/06.02.2013 година, постановено по гр. д. № 449/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Така формулираните въпроси са съществени, но не обуславят допускането на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Въззивният съд не е приел, че извънбрачната връзка е позорно обстоятелство сама по себе си, а е взел предвид и останалите твърдения, които са се правили по повод съществуването й и за произтичащите от нея отношения и последици от нея, включително и за възможността, чрез нея да се оказва влияние за изхода на съдебни производства. Затова дали твърденията са позорни или не трябва да се прави не само с оглед на едно от направените в публикацията твърдения, каквото е това за съществуването на извънбрачна връзка, а с оглед на всички твърдения в нея, преценени в тяхната връзка и това какъв извод следва от цялостната им преценка. Затова така както са зададени двата материално правни въпроса не са обуславящи и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на състава на Софийския апелативен съд.
Що се отнася до вторият от така поставените материално правни въпроси, то същият е поставен във връзка с това, че въззивният съд при произнасянето си се е позовал на твърдения, които не са били правени от М. П. М. в исковата му молба. Било е прието, че е засегната репутацията му на адвокат, били са засегнати правата и интересите на посочения в публикацията съдия, каквито твърдения ответникът по касацията не е правил в исковата молба. Въпросът е съществен, но не обуславя допускането на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Обжалваното решение е съобразено с практиката, че За да е редовна исковата молба по иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане ищецът трябва да опише правопораждащите факти за възникване на отговорността на ответника и да посочи правото, от чието засягане претендира обезщетение за неимуществени вреди. Последните се изразяват в психични преживявания на увреденото лице, поради което имат абстрактен характер и нямат материален израз. Същите представляват неблагоприятни емоционални, психически и психологически преживявания на личността, като целта на обезщетението е да компенсира лицето за тях, а размерът на същото се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗЗД, като се вземат предвид указанията по т. 11 от ППВС №4/23.12.1968 година. Затова не може да бъде задължено това лице да изложи в обстоятелствената част на исковата си молба, конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се преценява наличието на неимуществени вреди и да се определи техния размер. Когато в исковата молба са изложени факти за противоправните действия или бездействия на ответника, за настъпилия вредоносен резултат и за причинната връзка между тях, както и е посочен размера на претендираното обезщетение исковата молба не страда от нередовности по смисъла на чл. 129 във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Съответно, когато посочените факти са установени в исковото производство искът е доказан по основание и съдът не може да отхвърли същия само затова че липсват твърдения за конкретни неблагоприятни преживявания, а ще трябва да определи размера на дължимото се за неимуществените вреди обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД. Третият от поставените материално правни въпроси също не обуславя допускането на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос е мотивирано, с оспорването на начина, по който съдебния състав е преценил показанията на разпитаните по делото свидетели и направените въз основа на тях правни изводи. Сочи се, че тези показания не установяват обстоятелството, че М. П. М. е претърпял неимуществени вреди от посочената публикация. Това обаче са твърдения които се отнасят до правилността на постановеното от състава на Софийския апелативен съд решение и могат да бъдат основания за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради това същите не представляват основание за допускане на касационно обжалване, както и е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02-2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос налага касационният съд да провери правилността на действията на въззивния съд по обсъждане на свидетелските показания и на направените от тях изводи, което не може да се извърши в производството по допускане на касационното обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК процесуално правен въпрос. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички твърдения на страните и събраните по делото доказателства. Що се отнася до това, че не е възприел твърдението на Л. Х. Х., че в публикацията събитията са визирани в минало време, а в този контекст смисълът на текста бил различен, то се касае до оплакване за неправилност на постановеното от състава на Софийския апелативен съд решение, за което важи изложеното по-горе по отношение на третия процесуално правен въпрос.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 549/28.03.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 2782/2015 година по подадената срещу него от Л. Х. Х. касационна жалба с вх. № 6499/04.05.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 549/28.03.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 2782/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.