О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 08.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.03.2010година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 918/2009 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на О. Н. против определение № 573 от 30.10.2009 год., постановено по ч.т.д. № 620/2009 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, с което са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими: искането на настоящия частен жалбоподател за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение № 692/ 19.01. 2009 год., по гр.д. № 957/2007 год. на Пловдивския апелативен съд и частна касационна жалба срещу определение № 811/24.07.2009 год., по ч.гр.д. № 543/2009 год. на Пловдивския апелативен съд , с което е оставена без уважение частната жалба на О. гр. Н. срещу разпореждане на Смолянския окръжен съд № 137 от 23.02.2009 год. по гр.д. № 137/2006 год. за издаване на изпълнителен лист в полза на Е. П. А. П. , упражняващ търговска дейност под фирма „ П. П. ” срещу ЮЛ за сумата 25 358 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.11.2006 год. до окончателното и изплащане.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му.
Според въведените от частни жалбоподател доводи, доколкото обжалваното определение, с което Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане на СОС е постановено за първи път от въззивна инстанция, то попада в категорията съдебни актове, за които законодателят в чл.274, ал.1, т.2 ГПК е предвидил двуинстанционно разглеждане, както това изрично е прието и в т.6 на ТР на ОСГК на ВКС №1/2001 год., на което предходният тричленен състав на ВКС необосновано се е позовал.
Допълнителен аргумент в тази насока, според изложеното от жалбоподател, се явява и даденото от въззивния съд в диспозитива на обжалвания съдебен акт изрично указание за неговата обжалваемост пред касационната инстанция.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно предходният тричленен състав на ВКС, ТК е счел, че в случая не са налице обжалваеми съдебни актове по см. на чл.274, ал.3 ГПК, поради което е отрекъл допустимостта на искания касационен контрол.
С нормата на чл.407, ал.1 ГПК законодателят изрично е предвидил, че разпореждането, с което се уважава или отхвърля / отказва/ молбата за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване с частна жалба, от което по арг. от чл.407, ал.3 ГПК следва, че в разглежданата хипотеза на чл.404, т.1 ГПК създаденият контрол за законност над постановения съдебен акт е само пред по- горната инстанция.
Следователно с въззивното определение на Пловдивския апелативен съд разпореденият от процесуалния закон инстанционен контрол на съдебния акт по чл.404, т.1 ГПК на СОС е изчерпан и за настоящия частен жалбоподател не е налице процесуално потестативно право на частна касационна жалба, в каквато насока са и дадените задължителни за съдилищата разяснения в т.6 на ТР на №1/2001 год. на ОСГК.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният състав на първо търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон и доводите на настоящия частен жалбоподател в противна насока са правно несъстоятелни.
Обстоятелство, че с обжалваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по реда на чл.278, ал.1 ГПК , във вр. с чл.274, ал.1,т.2 ГПК т.е., осъществявайки възложения му от законодателя инстанционен контрол за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт на СОС, само по себе си изключва наличието на правна възможност съдебният акт на въззивния съд да е такъв, постановен за първи път във въззивното производство по вложения в т.6 на ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК смисъл, както неоснователно се твърди в частната жалба.
Неоснователно е и позоваването на съдържащо се в диспозитива на въззивното определение указание за неговата обжалваемост пред ВКС.
Доколкото с нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК законодателят не е предвидил правна възможност за обжалване на въззивния съдебен акт, поради неправилно дадено от въззивния съд указание за обжалваемостта му, то последното не би могло нито да създаде, нито да отнеме правото на частно касационно обжалване.
Следва да бъдат споделени като основани на закона и изводите на предходния съдебен състав на ВКС,ТК относно недопустимостта на исканото от частния жалбоподател спиране изпълнението на въззивно решение № 692/19.01.2009 год., по гр.д. № 957/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Освен, че по ноторни за доктрината и съдебната практика съображения не следва да се коментира довода на частния жалбоподател, че в случая горепосоченият въззивен съдебен акт на Пловдивския апелативен съд, с който е потвърдено решение № 77/ 16. 08.2007 год. , по гр.д. № 137/2006 год. на СОС и е осъдена О. –. да заплати на Е. П. А. П. сумата 25 358 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за СМР, няма правната характеристика на осъдително въззивно решение по см. на чл. 404, т.1 ГПК, то обстоятелството, че по изрично разпореждане на процесуалния закон, както спиране на производството по делото, така и спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е обусловено от наличие на изчерпателно посочени от законодателя предпоставки, които в случая не са били осъществени, обосновава правен извод, че не е налице соченият от настоящия частен жалбоподател порок на обжалвания съдебен акт, водещ до отмяната му.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.2, пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 573 от 30. 10.2009 год., по ч.т.д. № 620/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: