О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3452 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2776 от 30.04.2015 г. на М. Д. П., представлявана от адвокат Д. П. от АК – С., насочена срещу решение № 122 от 26.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 289/2013 г. на ОС – Сливен, ГК.
В срока по чл. 287 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по касация Г. Д. К..
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, по преценката за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
С посоченото решение окръжният съд е тълкувал постановеното по същото дело въззивно решение № 179 от 31.07.2013 г., като е разяснено, че с последното М. Д. П. е осъдена да заплати на Г. Д. К. законна лихва върху главницата от 3 755,72 лв. от датата на депозиране на исковата молба 24.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.
Иска се допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите : „Може ли при тълкуване на решението си въззивният съд да се позове на мотиви, изложени в първоинстанционното решение, които не е възприел в решението си и не препраща изрично към тях” и при отрицателен отговор на този въпрос „Може ли съдът при тълкуване на своето решение да се позове на такава „презюмпция” и какво по характер е такова тълкуване – недопустимо или нищожно”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по тези въпроси, защото същите нямат обуславящо значение за изхода на производството по чл. 251 ГПК в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В обжалваното решение въззивният съд е изложил, че в диспозитива на тълкуваното решение е посочено, че извън частта, с която първоинстанционното решение е отменено и исковете (включително този за мораторна лихва за времето до предявяването на исковата молба) частично са отхвърлени, в останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено като правилно и законосъобразно. По тази причина и доколкото в решение № 643 от 12.08.2011 г. по гр.д.№ 5038/2010 г. на РС – Сливен е посочено, че М. Д. П. е осъдена да заплати на Г. Д. К. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, то е формиран извод, че този диспозитив е обхванат от потвърдителната част на въззивното решение, и за това последното следва да се тълкува в смисъл, че върху главницата от 3 755,72 лева се дължи законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 24.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. Изложеното свидетелства за формирането на извод относно съдържанието на основното въззивно решение на база съпоставката между неговото и съдържанието на първоинстанционното решение като диспозитиви, при което въззивният съд не се позовал на мотиви в първоинстанционното решение, а е приложил правилата на логиката. Тъй като липсва формулиран въпрос, който да е относим към характера на производството по чл. 251 ГПК, както и отсъства основание за служебно допускане на касационното обжалване при условията на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, не следва да се допуска обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 26.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 289/2013 г. на ОС – Сливен, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: