О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 20.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Р. и И. Й. Р., и двамата от с. Д., Добричка област, чрез пълномощника им адв. М от АК-Добрич, против въззивно решение № 260 от 29.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 174/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 100 от 30.12.2008 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 243/2007 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. Г. Р. и И. Й. Р., срещу Г. Д. Д. от гр. Д. искове, с правно основание чл. 258, вр. с чл. 265, ал. 2, вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 2 и чл. 82 ЗЗД, за сумата над 1700 лв. до пълния предявен размер от 6500 лв., представляващи стойността на лек автомобил и намиращите се в него вещи; за сумата 15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6500 лв., за периода от 01.12.2005 г. до 29.01.2007 г.; за сумата 500 лв., представляваща стойността на закупените от ищците и предадени на ответника резервни части за влагане при поръчания ремонт на автомобила; за сумата от 2,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 500 лв., за периода от 01.12.2005 г. до 29.01.2007 г. С обжалваното решение е прекратено производството по жалбата на ищците срещу първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от тях иск в размер на сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при ремонта на лек автомобил марка “Ауди 80”, рег. № Тх 9217 АХ, собственост на ищците, поради липса на интерес от обжалването в тази част.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторите С. Г. Р. и И. Й. Р. поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от тях искове, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата, основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такива въпроси от материално или процесуално естество, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в случая не са конкретизирани жалбоподателите, а са изведени твърдения за необоснованост на обжалваното решение. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили съдебни решения: решение от 19.05.2008 г. по гр.д. № 25/2008 г. на Ямболския окръжен съд, решение № 145 от 25.02.2005 г. по гр.д. № 303/2004 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 2* от 19.11.1974 г. по гр.д. № 1895/74 г. на І ГО на ВС, Тълкувателно решение № 54 от 23.06.1986 г. по гр.д. № 21/1986 г. на ОСГК на ВС и решение № 230 от 25.02.2000 г. по гр.д. № 1286/1999 г. на ВКС. Представени са и решение от 22.02.2008 г. по ВАД 24/2007 г., решение от 13.02.2007 г. по ВАД № 78/06 г., решение от 21.10.2004 по ВАД № 46/2004 г. и решение от 15.12.2005 г. по МАД № 3/2005 г., но последните не са от категорията доказателства, обосноваващи наличието на противоречива съдебна практика. Посочените като съдебна практика решения на ВС и ВКС обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, Г. Д. Д. от гр. Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата, но не изразява становище по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване.
Третото лице-помагач Д. П. Б., представляваща ЕТ “В”, гр. Д. не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допустимостта й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторите не са посочили главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с атакуваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай, тъй като липсва посочен такъв основополагащ за изхода на спора въпрос. Касационният съд не може от данните по делото да го изведе без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 258, чл. 265, ал. 2, чл. 88, ал. 1, пр. 2 и чл. 82 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на посочените по-горе законови текстове, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че въззивното решение в частта му, с която е прекратено производството по въззивната жалба на ищците относно иска за причинени имуществени вреди в уважената му част за сумата от 1 700 лв. също е постановено в съответствие с трайната съдебна практика, тъй като за касаторите- ищци липсва правен интерес от обжалването на този иск в уважената му част.
Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата Г. Д. Д. направените деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 29.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 174/2009 г. на Добричкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1693/20.05.2009 г. на С. Г. Р. и И. Й. Р., и двамата от с. Д., Добричка област.
ОСЪЖДА С. Г. Р. и И. Й. Р., и двамата от с. Д., Добричка област да заплатят на Г. Д. Д. от гр. Д. деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: