О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 19.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №19/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Д. Н.,Е. К. Н. и А. М. Й. против решение №218/07.08.2009г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №124/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №46/16.01.2009г.,т.І стр.130-135,постановено по гр.д. №547/2008г. по описа на Хасковски районен съд,като е прието за установено по отношение на Е. Н. ,Е. Н. и А. М. ,че Г. Д. Д. е собственик на описания в решението недвижим имот и е осъдена А. М. Й. да предаде владението на описания имот на Г. Д. Д.,отменен е на основание член 537,ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №12/2007г. по описа на Н. по регистъра на НК на РБ,отхвърлен е иска с правно основание член 537 ал.2 от ГПК да отмяна на нотариален акт №63/2007г. на нотариус №353 по регистъра на НК на РБ,както и са присъдени разноски.
В пункт първо римско от изложението,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,свързан с формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав,а именно задълженията на съда да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото/член 235 ал.2 от ГПК/ и да извърши преценка на доказателствата по делото и фактическите констатации,за да обоснове своите изводи/член 236 ал.2 от ГПК/,в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В пункт второ римско от изложението си,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,свързани с института на придобивната давност,в противоречие с практиката на ВКС,както и решавани противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
В пункт трето римско от изложението си,касаторите сочат наличие на основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С решаващите си мотиви,въззивният съд, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с установените обстоятелства,е стигнал до извода,че ищецът Г е придобил процесния имот по дарение от неговите родители извършено с нот.акт №1192/2006г.,които от своя страна са придобили собствеността върху имота, по силата на договор за издръжка и гледане,сключен с Н. С. Т. 1992г.-наследодател на ответницата Е. Д. Н.,обективиран с нот.акт №57/1989г. Съдът е посочил,че ответниците Е противопоставят правото си на собственост на основание давностно владение,което твърдение е останало недоказано,тъй като от събраните по делото доказателства,техните действия не могат да бъдат квалифицирани като необезпокоявано фактическо владение върху имота,което да бъде противопоставено на правото на собственост на ищеца,и е формиран крайния извод на съда за неоснователност на тези претенции на ответниците спрямо процесния имот.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Д.,в писмения си отговор,счита че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2009т. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГКТК на ВКС-т.2-основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със задължителната за съдилищата практиката на ВКС,на която в случая се позовават касаторите, цитирайки Тълкувателно решение №1/2001г. на ОСГК на ВКС,което се отнася до въпроси,свъразни с въззивното обжалване и характера на въззивната инстанция. По така формулирания горепосочен процесуалноправен въпрос,касаторите навеждат аргументи ,свързани с необосноваността като порок на решението,които по своя характер ,представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на посочените в тази точка от изложението решения на тричленни състави на ВКС,същите не са част от задължителната практика на съдилищата,съгласно ТР №1/2009г и съобразно приетото в т.3 от ТР №1/2009г. на ОСГКТК на ВКС,същото се отнася до хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. По формулирания от касаторите процесуалноправен въпрос,свързан с формиране на вътрешното убеждение на съда,които се позовават на цитираните и приложени по делото решения на ВКС по реда на ГПК/отм/,с оглед постановеното с мотивите на въззивното решение от съда,този въпрос не е решеван противоречиво,тъй като принципа,предвиден в член 235 ал.2 от ГПК и член 236 ал.2 от ГПК е бил приложен от съда при постановяване на обжалваното въззивно решение.
По отношение изложеното в пункт второ римско от касаторите,съгласно посоченото по-горе,материалноправния въпрос,за който се твърди,че съдът се е произнесъл е свързан с прилагане института на придобивната давност и в тази връзка касаторите твърдят,че са събрани достатъчно доказателства за необезпокоявано владение на имота от тях от 1992г. досега,както и се сочи какво според тях е установено по делото в тази връзка,като при тези предпоставки,взети в тяхната съвкупност се доказва придобиването на имота по този оригинерен способ от тях,което се подкрепя от цитираната в тази точка безпротиворечива константна практика на ВКС. Така наведените доводи,всъщност представляват аргументация на направените касационно оплаквания по смисъла на член 281 ал.1 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това, касаторите твърдят,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с произнасяне на съда по материалноправен въпрос,съгласно изложеното в пункт трето римско,без да е формулиран този правен въпрос от значение за изхода на делото,което е достатъчно основание да се приеме,че не е налице тази хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.. №/2009г. на ОСГКТК на ВКС –т.1 правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело,разрешен с обжалваното решение,е този включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Видно от съдържанието на изложението в пункт трето римско на касаторите,същото съдържа изцяло касационни оплаквания по член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №218/07.08.2009г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №124/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: