ОПРЕДЕЛЕНИЕ
394
София 16.04.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,IV г.о.в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря………………………….. и в присъствието на прокурора…………………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2474 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Г. Г.,С. Й. С. ,Н. Й. Я. ,Г. Й. С. и С. Й. С. чрез адв. Л срещу решение № 215 от 6.03.08г.по в.гр.дело № 2233/06г.на Варненския окръжен съд,с което е отменено решение от 18.08.04г.по гр.д. № 6993/03г.на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот,представляващ апартамент,находящ се в гр. В.,ул.“Иглика“№ 14,ет.2 ,ведно с прилежащото му югоизточно избено помещение,заедно с 1А ид.част от таванско помещение и от дворно място,представляващо УПИ * в кв.44 по плана на 25-ти подрайон на града,при съсобственици и при квоти:48/96 ид.ч.за С. Г. И. , по 16/96 ид.ч.за Т. Г. Г. и за В. Г. П. ,по 4/96 ид.ч.за С. Й. С. ,Н. Й. Я. ,Г. Й. С. и С. Й. С.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторите считат,че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,като неправилно въззивният съд е приложил TP № 1/05г.без да съобрази,че към момента на откриване на наследството – 16.05.97г. в действие е била т.15 от ППВС № 4/64г. Поддържат,че въпросът относно обратното действие на тълкувателното решение е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделениежато направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. З от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Повдигнатият от касаторите съществен материално правен въпрос е относно обстоятелството,че към момента на откриване на наследството на Г. Д. И. е действало разрешението ,дадено в т. 15 на ППВС № 4/64г.относно това кои са наследници по закон по смисъла на чл.14 и чл. ЗО ал.2 от ЗН. Пленумът е разяснил,че „наследници по закона“ по смисъла на посочените текстове са всички лица по чл.5-9 от ЗН,а не само онези от тяхжоито в конкретния случай са призовани към наследяване. С това Пленумът е отстъпил от становището,възприето с тълкувателно решение № 28/1962г.на ОСГК. ВКС с тълкувателно решение № 1/2005г.обявява за изгубила сила т.15 от ППВС № 4/64г.,с което потвърждава тълкуването ,дадено в TP № 28/1962г.,че наследници по закон по смисъла на чл. ЗО ал.2 от ЗН са само тези лицажоито при откриване на наследството са призовани към наследяване. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт са задължителни за органите на съдебната и изпълнителна власт,за органите на местното самоуправление,както и за всички органижоито издават административни актове. Неправилно е разбирането,изразено в изложението към касационната жалба,че в случая следвало да се приложи даденото в т.15 от ППВС №4/64г.разрешение,тъй като към момента на откриване на наследството то е било в сила,а не TP № 1/2005г.на ОСГК. Производството по делото е висящо към момента на приемане на TP № 1/2005г.и то намира приложение,а не обявената за изгубила сила т.15 от ППВС № 4/64г. Съгласно разпоредбата на чл. ЗО ал.1 и ал.2 от ЗН и TP № 1/2005г.наследник с право на запазена част,който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,може да иска намалението им до размера,необходим за допълване на неговата запазена част,след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът,чиято запазена част е накърнена,упражнява това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да е приел наследството по опис. И тъй като в случая наследниците не са приели наследството по опис правилно претенциите за възстановяване на запазените части са отхвърлени. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че в разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т. З от ГПК- решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Както бе посочено по -горе относно това кои са наследници по закон по смисъла на чл.14 и чл. ЗО ал.2 от ЗН има утвърдена практика на съдилищата съгласно даденото в TP № 1/2005г.разрешение.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. З от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 215 от 6.03.08г.,постановено по в. гр.дело № 2233/06г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:!. 2.