О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр.София, 08.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 521/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. за с. п. , гр. С., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 325/ 30.10.2009 г. по гр.д. № 398/ 2009 г., допълнено с решение по същото дело № 11 от 21.01.2010 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 1960/ 2003 г., осъждащо агенцията – касатор и община К. да заплатят на „К” А. , гр. К., сумата 2 158,81 лв погрешно изплатени в периода 01.01. – 31.12.2000 г. обезщетения поради бременност и раждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на въпроса в какъв срок се погасяват вземанията, дължими от държавното обществено осигуряване. Правилото на чл.115 ал.4 от КСО и чл.28г.9 от ППУНР (отм.) уреждали този срок като тригодишен, а в атакуваното въззивно решение било прието, че се прилага общият петгодишен давностен срок. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
На 19.03.2010 г. касаторът А. за с. п. е депозирал по делото и частна жалба срещу разпореждане на въззивния съд от 22.02.2010 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на „К” А. въз основа на невлязлото в сила решение. Иска се отмяна на това разпореждане на основание чл.243 от ГПК – тъй като агенцията е държавно учреждение, а срещу такива учреждения законът не допуска предварително изпълнение на невлезли в сила съдебни решения.
Ответникът по касация „К” А. оспорва касационната жалба. Според него няма основания за допускане на обжалването, тъй като законът е пълен и ясен и не се налага да бъде тълкуван от ВКС за отстраняване а непълноти или поправяне на неясноти.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира касационната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Повдигнатият от касатора въпрос е разрешен в обжалваното въззивно решение в съответствие със смисъла на закона. Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5 годишен срок се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок. Специалните (по-къси или по-дълги) давностни срокове са уредени от законодателя с оглед източника, от който вземането е възникнало и неговият характер – вземания за възнаграждения, произтекли от трудов договор, вземания за цена, възникнали от наемен договор, вземания за данъци и т.н. Следователно за изясняване на приложимият давностен срок на първо място следва да се изходи от източника на вземането и характера му. В случая не се твърди наличие на договор между касатора и ищеца, т.е. вземането е от извъндоговорен източник. Според изложеното в исковата молба той е възникнал от това, че като бивш работодател на определени лица „К” А. е платило обезщетения за майчинство, каквото задължение по смисъла на закона не дружеството не е имало. Това задължение е тежало върху ответника, като по този начин ищецът е изпълнил чужд дълг. При тези твърдения не може да става дума, че спорното право представлява вземане срещу държавното обществено осигуряване. Такива са тези вземания, които произтичат от КСО и по които правоимащ е задължително осигурено лице, а длъжник – държавата. Случаят не е такъв, тъй като „К” А. не твърди, че е правоимащ да получи обезщетения по КСО, а твърди, че е лице, което погрешка е изплатило дължимо обезщетения на правоимащи осигурени лица. При тези твърдения спорното право за възстановяване на платеното не е под режима на КСО, а става въпрос за вземане по чл.59 от ЗЗД за изравняване на неоснователно обогатяване. За това вземане не се прилагат нито давностните срокове по КСО, нито тези по ППУНР (отм.), нито има друг предвиден в законодателството по-къс срок от предвидения в чл.110 от ЗЗД. По повдигнатият от касатора въпрос законът е ясен, пълен, не се нуждае от тълкуване, нито пък по него липсва практика или пък създадената практика да се нуждае от осъвременяване или промяна.
Въпроси по чл.280 от ГПК, които не са свързани с нищожността или допустимостта на обжалваното въззивно решение, касационният съд не може да повдига служебно (ТР № 1 от 2010 г на ОСГТК). В конкретния случай освен въпроса за продължителността на давностния срок, касаторът не е повдигнал друг въпрос. Тъй като по него не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Частната касационна жалба срещу разпореждането на въззивния съд от 22.02.2010 г. също е допустима, но по същество се явява неоснователна.
Верен е доводът на агенцията, че по смисъла на закона тя се явява държавно учреждение, както и доводът, че срещу такова учреждение законът не допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Обаче въз основа на настоящето определение, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, последното влиза в сила. Следователно макар към момента на издаването му да е било незаконосъобразно, към настоящия момент разпореждането на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист не следва да се отменя, доколкото актът, въз основа на който е издадено, вече е влязъл в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 325/ 30.10.2009 г. по гр.д. № 398/ 2009 г., допълнено с решение по същото дело № 11 от 21.01.2010 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Старозагорски окръжен съд № 325/ 30.10.2009 г. по гр.д. № 398/ 2009 г., с което в полза на „К” А. , гр. К. е издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното по същото дело въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: