О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 10.05.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 4862 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. К., чрез процесуален представител адв.Вавова, срещу решение от 15.07.2016г., постановено по в.гр.д.№1088/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.04.2016г. по гр.д.№116/2016г. на Районен съд – Несебър за отхвърляне на предявените от Н. Д. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Управление Б. – [община], чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Н. Д. К. исковете против Управление Б. – [община], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено с изтичане срока на връчено на 06.11.2015г предизвестие №206/05.11.2015г. от Ив.И. – Началник на Управление Б. Б. – [община], констатирано в заповед №1401/07.12.15г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кантарджия“ в Управление Б. – [община], депо за битови отпадъци [населено място] и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичане на срока на отправеното от работодателя предизвестие за уволнение на служителката поради преустановяване експоатацията на депо за битови отпадъци в [населено място], считано от 01.10.2015г., разпоредено със заповед №РД – 150/29.09.2015г. на директора на РИОСВ – [населено място]. Оплакването на ищцата, че уволнението е незаконосъобразно поради това, че заповедта за уволнение е немотивирана, е прието от въззивния съд за неоснователно по съображения, че в предизвестието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя е посочено подробно основанието на уволнението; че срокът на предизвестието е отработен /заповедта за прекратяване е от 07.12.15г. – тридесет дни след връчване на предизвестието/ и с изтичането му трудовото правоотношение е било прекратено, като с издадената Заповед №1401/07.12.15г. само е констатирано настъпването на прекратяването. Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на служителката на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор, която е прието, че за да настъпи, е необходимо да се осъществи такова събитие, което не зависи от волята на двете страни, но води до невъзможност за едната от тях да изпълнява задълженията си по правоотношението. Според въззивната инстанция постановяването на акт на административен орган, съставлява такова събитие, ако последиците от него пряко се отразяват на възможността на която и да е от страните по правоотношението да изпълни задълженията си, какъвто е прието, че е настоящият случай, в който преустановяването на експлоатацията на Депото по административен ред, води до невъзможност за работодателя да изпълни задълженията си по чл.127 КТ.
Касаторът, счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, по въпроса: „следва ли в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.12 КТ да бъдат изложени конкретно мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение независимо, че на служителя е връчено предизвестие, в което същите са посочени“. Касаторът счита, че: по поставения въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с определение №320/03.04.2009г. на ВКС, ІVг.о. по чл.288 ГПК, както и че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – решение №200/30.03.2010г. по гр.д.№29/2010г. на Шуменски районен съд и Решение №429/19.09.2013г. по гр.д.№747/2013г. на Горнооряховски районен съд /с които е прието, че заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ следва да бъде подробно мотивирана от работодателя/. Определенията на ВКС по чл.288 ГПК не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не е налице първото от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, видно от съдържанието на определението на ВКС, в конкретния спор там, за разлика от настоящия случай, трудовото правоотношение е било прекратено при неспазен срок на предизвестието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, в който случай трудовото правоотношение се прекратява с издадената от работодателя заповед за прекратяването му. За този, разгледан там случай се отнасят и съображенията, изложени в определението на ВКС съображения относно наличието на трайната практика на ВКС, че обективните обстоятелства, в следствие на които е настъпила невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение, следва да бъдат посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Изложеното се отнася и за приложените от касатора решения на районни съдилища – видно от съдържанието им, в разрешените с тях трудови спорове, работодателят, който е отправил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е предпочел да не изчака изтичане срока на предизвестието, а го е прекратил с процесните там заповеди за уволнение преди изтичане на срока на даденото предизвестие. Настоящият случай не е такъв, поради което представените от касатора решения не представляват доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налицие и третото от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Отделно от това, има формирана и ненуждаещата се от промяна задължителна практика на ВКС / постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 664 от 15.11. 2010г. по гр.д.№192/2009г.на ВКС, ІVг.о., решение № 664 от 30.11.2010 год. по гр.д.№1896/2009г. на ВКС,ІІІг.о., решение № 98 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 1242/2011г. на ВКС, ІІІг.о. /, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Когато трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока на предизвестието на работодателя за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент на уволнението. Такъв характер тя придобива при неспазване срока на предизвестие, като вместо реално отработване се заплаща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.07.2016г., постановено по в.гр.д.№1088/2016г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. К. с ЕГН[ЕИК] да заплати на Управление Б. – [община], сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: