О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 12.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 79 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. Д. срещу решение № 79/22.07.2015 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение по в.т.д. № 171/2015 г., потвърждаващо решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 05.03.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик и е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижимите имоти и запор върху движимите вещи и вземания. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „М. Г. Л.“ не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на БОС, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 05.03.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик и е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижимите имоти и запор върху движимите вещи и вземания, БАС е приел, че молителят „М. Г. Л.“ и [фирма] са обвързани от два договора – за продажба на карбит в насипно състояние от 09.05.2001 г. и за посредничество относно покупка на насипни изкуствени торове от същата дата, по които [фирма] дължи на „М. Г. Л.“ суми в размер съответно на 435930 щ.д. по първия договор и 92339.60 евро по втория договор. Изслушана е съдебно-счетоводно експертиза, установяваща, че [фирма] не разполага с достатъчно ликвидни собствени Д. към 31.12.2014 г., които да послужат за удовлетворяване на вземанията на неговите кредитори, не разполага и с достатъчно ликвидни краткотрайни активи и парични средства и че същите бележат тенденция към намаляване. Финансовите резултати за дружеството за 2013 г. и 2014 г. са негативни, дружеството е натрупало загуби, поради липса на по-големи входящи парични потоци от изходящите, както и поради големия размер на просрочени дългове. Обсъдени са и установените от вещото лице коефициенти за финансова автономност през последните три години, които са под 1, с оглед на което е направен извод, че търговецът е неплатежоспособен, тъй като е налице абсолютната материална предпоставка на чл.608 ал.1 ТЗ. За начална дата на платежоспособността е приета датата 05.03.2014 г. при изложени съображения за липса на осъществени плащания след нея. Изложени са още съображения във връзка с оплакванията, свързани с нищожност на договорите, поради различие в преводите на текста на същите и с оглед заключението на изслушан експерт е прието, че не съществува разминаване между текста на двата договора в превода на английски и български език. За неоснователни са приети и възраженията за наличие на арбитражна клауза в двата договора с оглед правото на кредитора да избере пътя на осъдителен иск и принудително изпълнение или да подаде молба за откриване производство по несъстоятелност при наличие на предпоставките на чл.625 ТЗ, какъвто път е избрал в случая молителят „М. Г. Л.“.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: „Дали дружеството което е регистрирано и оперира на територията на офшорна юрисдикция е достатъчно да обоснове и докаже своята правосубектност с документ издаден от друго чуждестранно юридическо лице, независимо дали последното действа по занятие или въз основа на делегирани правомощия упражнява такива функции или във всички случаи българският съд следва да приложи нормата на българския закон и нейната пълното и следва да изисква само и единствено удостоверение от официалния държавен регистър на търговските дружества на съответната юрисдикция, с оглед установяването по безспорен и недвусмислен начин на правосубекността на въпросното дружество свързан ли е местнокомпетентния български съд от съдържанието на този документ когато е издаден от друго чуждестранно юридическо лице, независимо дали последното действа по занятие или въз основа на делегирани правомощия упражнява такива функции или е меродавен единствено документът издаден от официалния държавен регистър на търговските дружества на съответната юрисдикция относно съществуването на компанията – че същата фигурира в регистъра – и нейният добър юридически статут?“ Всички въпроси са свързани с регистрацията на дружеството молител „М. Г. Л.“ и неговата правосубектност и са във връзка със спора, доколкото касаят допустимостта на съдебния акт, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 182010 г. на ОСГТК на ВКС/, но в случая няма данни за недопустимост, нито основание за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът. В случая производството пред БОС е образувано по молба на „М. Г. Л.“, дружество регистрирано съгласно законодателството на Британските Вирджински острови в качеството му на кредитор, при представено удостоверение за актуално състояние на същото дружество с апостил, изходящ от публичен нотариус, издаващ публичен документ, носещ печат и щемпел за регистратора към върховния съд и удостоверяващ, че дружеството е учредено и съществува, съгласно законите на територията на Британски Вирджински острови на 11.01.2005 г. и под рег. № 637174. Търговският закон не поставя ограничения и специални изисквания, свързани с регистрацията на търговски дружества, които могат да инициират производство по несъстоятелност ако те са регистрирани и оперират на територия на офшорна юрисдикция – чл.625 ТЗ. Не са поставени такива специални изисквания във връзка с приложенията към молбата на кредитор, каквито в случая молителят е приложил с молбата си в съответствие с изискванията на чл.628 ал.2 и ал.3 ТЗ. При така представеното удостоверение за актуална регистрация на молителя, изходяща от публичен нотариус и в съответствие с дадените му правомощия в Британски Вирджински острови формулираните въпроси изразяват единствено желание за друг резултат и времетраене на спора, без да мотивират наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79/22.07.2015 г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 171/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.