О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 14.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр.д.№ 387 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 , във вр. с ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. М. П. против определение от 04.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 825/2010 г. от Окръжен съд – В. Т..
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по направеното от въззивника искане за освобождаване от дължимата държавна такса за въззивното производство, в размер на 231,19 лева.
С молба от 12.07.2010 г., въззивникът по делото пред Окръжен съд – В. Т., е направил искане да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса размер на 231,19 лева, поради невъзможност да внесе сумата. Към молбата е приложена декларация за семейното и имотно състояние на молителя, с която същия е декларирал, че освен спорния по делото имот, притежава идеални части от поземлен имот в гр.В. Т. и жилище в същия град. Декларирал е, че получава пенсия в размер на 278 лева месечно, че е разведен и живее сам. Други доходи, молителят не е декларирал.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, такси по делата не се внасят от физически лица, за които съдът е признал, че не разполагат с достатъчно средства за да ги заплатят. Наред с имущественото състояние и доходите на лицето, обстоятелствата, които следва да се преценят в производството по освобождаване от държавна такса са възрастта, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост и други констатирани обстоятелства. Освен процесния имот, въззивникът разполага със собствен жилищен имот, както и идеални част от втори имот. Същия е пенсионер, на 70 г., живее сам, пенсията му е в размер на 278 лева, като дължимата държавна такса е в размер на 231,19 лева. Получаваната от ищеца пенсия е съразмерима с минималната работна заплата за страната, което обстоятелство, както и декларирания факт на притежавани освен процесния и други недвижими имоти, води до извод, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса на молителя в това производство. Фактът, че молителят е бил представляван от адвокат и му е заплатил възнаграждение, не следва да се има предвид в производството по освобождаване от държавна такса и разноски, доколкото адвокатската защита и нейното наличие не е сред обстоятелствата, които са посочени в разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, но констатираното обстоятелство на заплащането на възнаграждението може да бъде такова обстоятелство, доколкото води до извод за финансово състояние, позволяващо заплащането на държавната такса и съдебните разноски.
Предвид изложеното, настоящия състав счита, че молбата за освобождаване от дължимата държавна такса е неоснователна, като постановеното в този смисъл определение на въззивния съд следва да се потвърди.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 04.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 825/2010 г. от Окръжен съд – В. Т. в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване на въззивника Б. М. П. от заплащане на държавна такса в размер на 231,19 лева, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, по подадената от него въззивна жалба вх.№13442/12.07.2010 г. против решение по гр.д.№3491/2009 г. на Районен съд – В. Т..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.