О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 18.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : БОРИС ИЛИЕВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №3192/2016г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Р. В. К. срещу определение №1923 от 06.06.2016г по ч.гр.дело № 1581/2016г на Софийски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд от 02.03.2016г. Разпореждането е постановено по нейно заявление от 23.02.2016г,постъпило и разгледано на основание чл.74 от Правилника за администрацията в съдилищата и оставено без уважение ,тъй като молителката иска достъп до документи по архивирано ч.гр.д №159/1930г ,касаещи осиновяването А. Т. К. , нейна майка ,понастоящем починала. Освен на правата си като единствен наследник на осиновената, молителката е изтъкнала интереса си , свързан с оспорване на права при наследяване и относно дела й в поземлени имоти .
С обжалваното определение по ч.гр.дело № 1581/2016г на Софийски апелативен съд , частната жалба на К. е приета за недопустима , тъй като оспорваното с нея разпореждане не попада в приложното поле на чл.274, във вр чл. 279 ГПК, не съставлява правораздавателен акт ,а контролът за законосъобразност се осъществява от компетентния административен ръководител , в рамките на общото административно ръководство на съответния орган на съдебна власт,относно работата на служба „Архив” включително.
Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност ,отказът препятства възможността да потърси правата си като единствена дъщеря на осиновената Осиновяването е било между роднини , осиновители са нейните баба и дядо, съображение за тайната на осиновяване неуместно се изтъква при отказа .
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима по реда на чл. 274 ,ал.2 ГПК
Частната жалба е основателна по същество , като съображенията на Върховен касационенен съд, ІІІ г.о са следните :
Преграждащ характер по смисъла на чл.274 ал.1 т.1, във вр.чл .279 ГПК могат да имат и разпорежданията ,с които съдът отказва достъп на страните, респ. на наследниците им , или на лица със заявен правен интерес, до съдебни актове , постановени по вече приключили и архивирани дела и които актове са от значение за гражданското им състояние, произход, или наследствени права.В случая , съхраняваното в архива на СГС ч.гр.д№159/1930г на Софийски окръжен съд , е с предмет осиновяване на А. М., тогава на 8 години , като определението за допускане на осиновяването е публикувано в ДВ бр.289/25.03.1930г. Жалбоподателката твърди , че е дъщеря на осиновената А. я, понастоящем починала , данни за което съдържа уд.№42/20.11.2015г на Общ.Божурище (приложено към постъпило по делото заявление на друго лице , на което с разпореждане от 12.12.2015г също е отказано издаване на препис ,с оглед тайната на осиновяването).Контролът спрямо подобни актове на отказ , постановени от ръководителя на съответния съд ,или овластен по тези производства съдия , попадащи извън приложното поле на чл. 105, ал.1 СК, не е по административен ред , а по реда на ГПК , като се изтъкна в определение № 68/20.10.2014г по адм.д №50/2014г , петчленен състав на ВКС и ВАС. Няма основание контролът за законосъобразност в тези случай да бъде възлаган на ръководителя при по-горния съд , нито контролът да бъде отказан поради тясното разбиране ,че преграждащ характер имат само определения и разпореждания , с които съдът пряко се десезира от постановяване на правораздавателен акт по гражданско дело , с предмет конкретен материалноправен спор. Преграждащи са и разпореждания на съдилищата, които препятстват потърсена защита на лични и имуществени права. Те попадат в приложното поле на обжалваемостта по чл.274, ал.1 т.1 ГПК ,когато няма друг ред , за да се провери спазването на принципно прогласената в чл. 2 ГПК дължимост от страна на съда. Дължимостта е мярата , даваща съдържание на понятието „дело” по смисъла на чл.274, ал.1 т.1 ГПК и неговото преграждане , тази мяра се отнася в еднаква степен както за общия исков процес и особените искови производства, по които се образуват гражданските дела ,така и до молби ,по която дело не се образува, но съдът дължи защита и съдействие на общо основание .
Неправилно въззивният съд е отказал да упражни инстанционен контрол по реда на Глава ХХІ ГПК, по отношение на обжалваното разпореждане. Друг ред за проверка на неговата заносъобразност няма. Жалбата следва да се разгледа по същество.Въззивният съд следва да съобрази и указанията , дадени в определение №205/2016г по ч . гр.д №1254/2016г ІV г.о на ВКС, практика по чл.274, ал.3 т.1 ГПК.
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменява определение №1923 от 06.06.2016г по ч.гр.дело №1581/2016г на Софийски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане частна жалба на Р. В. К. срещу разпореждане на Софийски градски съд от 02.03.2016г.
Връща делото на Софийски апелативен съд, за разглеждане на частната жалба .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.