4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 22.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осемнадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1304 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. В. Н. от [населено място], обл. Стара З., чрез процесуалния й представител адв. Д. А., против въззивното решение № 394 от 1 август 2012 г., постановено по гр.д. № 491 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2012 г., с което е отменено решение № 8 от 30 март 2012 г., постановено по гр.д. № 690 по описа на районния съд в гр. Мездра за 2011 г. в частта му за предоставяне упражняването на родителските права върху детето М. и определянето на издръжка за него и вместо това родителските права са предоставени на бащата П. В. Н., определен е режим на лични контакти на детето с майката и Н. е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка от 100 лева от влизането в сила на решението.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като съдът не е съобразил конкретните факти и обстоятелства, налагащи родителските права да се упражняват от майката, която трайно полага всички необходими грижи за детето и има достатъчно доходи за това; използването на услугите на детегледачка е нормална практика и не следва да се тълкува като пречка за отглеждането и възпитанието на детето; майката работи три дена в седмицата по седем часа, а останалото време посвещава на детето; бащата също работи и не може да упражнява постоянен контрол върху детето; за интереса на детето е без значение степента на завършено образование на родителя; майката не е с укоримо поведение; има данни за противообществени прояви на бащата – осъден е с влязла в сила присъда за невнасяне на издръжка и не осъществява необходимия контрол върху детето; сведения за привързаността на детето дават лица, които са бегло запознати с отношенията между родителите; въззивният съд приема различен извод от този на първата инстанция, основавайки се на едни и същи обстоятелства, поради което решението е порочно; налице е възрастова и социална зависимост на детето от майката; причина за разрива между родителите става бащата и е недопустимо родителските права да се предоставят на човек, пренебрегнал семейните си задължения и отговорности, и не е доказано по делото, че бащата съзнава своите отговорности; въззивният съд не се е съобразил с предпоставките на чл. 59, ал. 4 СК за предоставяне на родителските права. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и при неспазване на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд неправилно прилага нормите на СК относно упражняването на родителските права и режима на тяхното спазване; при предоставянето на родителските права трябва да бъдат съобразени всички доказателства в полза на детето за ролята и приноса на касаторката при отглеждането на детето; решението е недопустимо, тъй като не се представят убедителни доказателства за конкретните възможности на бащата да упражнява по самостоятелен начин родителските права и задължения по отглеждането на детето; изводите на въззивния съд са недопустими и постановени в явно противоречие със закона; в случая съдът не се е ръководил от интересите на детето.
Ответникът П. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. С., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване (определена от ответника като недопустимост на касационната жалба), както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, тъй като неизлагането на основания за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК дори и след изрично указание на съда да се изложат такива, не води до недопустимост на касационното обжалване, а само може да доведе до недопускане на касационното обжалване предвид липсата на общото основание за допускането на касационното обжалване.
С решението си въззивният съд приема, че детето е еднакво привързано към родителите си; според повечето свидетели майката не отделя достатъчно време и грижи за детето и пречела на контактите му с бащата; и двамата родители работят и имат добри доходи; майката работи на две места, както и в събота през деня и нощта; предвид събраните доказателства и социалния доклад, пристигнал от Италия след първоинстанционното решение, както и гласните доказателства пред въззивната инстанция, се приема, че в по-голям интерес за детето е да живее при бащата; предвид възрастта на детето и трудовата заетост на родителите, и при двамата ще има нужда от гледачка за отглеждането му, като на бащата в това отношение може да помогне майката на бащата, като в интерес на детето е ролята на гледачка да се изпълнява от биологичната баба, а не от външно лице; предвид по-високата степен на образование, притежавана от бащата, той е и интелектуално по-пригоден и полезен за отглеждане и възпитание на детето; липсват данни за морално укоримо поведение на майката, освен осуетяването на контактите с бащата, което ще се отрази отрицателно върху израстването и възпитанието на детето; бащата проявява по-голяма толерантност, независимо от постановените в негова полза привременни мерки; възрастта на детето не налага непосредствени грижи от майката.
В случая касаторът е изложил поредица от твърдения, които по естеството си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче биха могли да бъдат предмет на разглеждане едва след допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване пък на свой ред е обусловено от поставянето от страна на касатора на правен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) по разрешение на въззивния съд, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
На преценка единствено, отново съобразно разрешението в посоченото тълкувателно решение, т. 1, подлежи твърдението на касаторката за недопустимост на въззивното решение, тъй като не се представят убедителни доказателства за конкретните възможности на бащата да упражнява по самостоятелен начин родителските права и задължения по отглеждането на детето. По конкретния вид спор представянето на доказателства за твърдение на страната за възможностите й да отглежда дете, не е въздигнато от закона като положителна процесуална предпоставка за правото на иск. Всъщност касаторката отново твърди порок на съдебното решение, обхванат от хипотезата чл. 281, т. 3 ГПК, а не порок, свързан с правото на иск. Освен това, съдът е служебно задължен по силата на чл. 59, ал. 2 СК в случай, че страните при развод (в настоящото производство разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права и издръжката са повдигнати именно в рамките на бракоразводен процес) не постигнат съгласие по мерките за отглеждане и възпитание на ненавършилите пълнолетие деца от брака, както е в разглеждания случай, да постанови при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Ето защо съдът не се е произнесъл по непредявен иск, нито е излязъл извън рамките на спора, та да се твърди, че обжалваното решение е недопустимо.
Ответникът претендира заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер 600 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 394 от 1 август 2012 г., постановено по гр.д. № 491 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2012 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. , офис , адв. Д. А., да заплати на П. В. Н., с адрес в [населено място], [улица], № , сумата от 600,00 (шестстотин) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: