О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 23.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1761 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на И. Е. Н., И. Г. Н. и В. Г. Н. срещу определение № 796/07.04.2014 г. по ч.гр.д. №1259/2014 на Софийски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено определение № 5093 от 18.12.2013 г. г. по гр.д. №181/2013 г. на Б. , с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение за прекратяване на производството по исковете на частните жалбоподатели срещу [фирма] на С. К. С. срещу ГФ-София за присъждане на застрахователно обезщетение, поради оттеглянето им и същите са осъдени да заплатят на ответника сумата от 6 820 лева-разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 във връзка с ал.4 ГПК вр. с чл.7 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбите на чл. 78 ал.8 вр. с ал.4 ГПК и Наредба №1 за мин. размери на адв. възнаграждения, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, включващи и правото на адв.възнаграждение, в случаите, когато страната-юридическо лице била е представлявана от юрисконсулт. Ето защо, след като в случая производството по исковете на частните жалбоподатели срещу е прекратено, поради оттеглянето им от самите ищци, то правилно в полза на ответника ГФ са присъдени разноските по делото в размер на сумата от 6820 лева- за адв.възнаграждение, при това в минималния, съобразно. с чл.7 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения, с оглед размера на трите иска, който общо възлиза на 320 000 лева.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба се сочи въпросът: следва ли да се присъждат по реда на чл.248 ГПК разноски в полза на ответника при прекратяване на производството, след като от страна на последният не е представен списък на разноските,съгласно чл.80 ГПК и следва ли при положение, че това стане след оттегляне на иска в начална фаза на процеса, това обстоятелство да рефлектира върху размера на възнаграждението на представителя на ответника.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая , така формулираният първи въпрос намира своя положителен отговор в т.8 от ТР6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а вторият въпрос: относно присъждането на минималния размер, определен съгласно Наредба №1 за мин. размери на адв. възнаграждения –в т.3 от същата задължителна практика на ВКС. Ето защо, доколкото отговорите на тези въпроси в обжалваното определение напълно съвпадат с тези в посоченото ТР, то липсва основание за допускане до касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 796/07.04.2014 г. по ч.гр.д. №1259/2014 на Софийски апелативен съд, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.