4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 395
С., 26.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 384/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на С. Б. Т. против въззивно определение № 1007 от 28.03.2011 г. по ч. гр. дело № 547/2011 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 765 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 715/2010 г. на Провадийски районен съд, с което е прекратено производството по иск на жалбоподателката срещу Продан Д. Т. с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство като недопустим.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика е разрешен правния въпрос – достатъчно ли е за наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, страната да заяви, че ще ползва решението за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и може ли съдът в производството по установителния иск да прави преценка за основателността на молбата за отмяна – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Продан Д. Т. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение прекратяващо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че установителният иск за престъпно деяние е допустим, когато установяването на престъпно обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, т. 2 ГПК и наказателно преследване не може да се образува или същото е прекратено поради пречки посочените в НПК, както и когато извършителят е останал неизвестен. Прието е, че ищцата не е представила писмени доказателства за наличие на пречки по НПК за образуване на наказателно преследване, а уважаването на установителния иск е преценено, че не може да бъде основание за прилагане на извънредното средство за отмяна на влязлото в сила решението.
Поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС и представената с изложението, която е в смисъл, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство е допустим при наличието на определени предпоставки – престъпно обстоятелство, което да е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и наказателното преследване относно това обстоятелство да не може да бъде образувано или да е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т.2-5 НПК или да е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, както и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Тези предпоставки са обсъдени в представеното с изложението определение по гр. дело № 909/2008 г. на ВКС, обсъдени са и с обжалваното определение.
Жалбоподателката изобщо не е представила доказателства за наличието на пречки по цитираните от НПК разпоредби.
Престъпното деяние, според изложеното, следва да има правно значение за гражданско правоотношение във връзка с разрешаван или разрешен между страните гражданско правен спор, което означава, че когато наказателният процес е недопустим, а престъплението е от значение за граждански права, то ще бъде установено по реда на ГПК с нарочния установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, или инцидентно в делото, чиито предмет е правото, обусловено от престъплението.
Жалбоподателката извежда правния си интерес от предявения иск с възможност за отмяна по чл. 303, т. 2 ГПК на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 28, ал. 3 СК (отм.) с твърдение, че след оставяне на исковата молба без движение и дадени указания по редовността на иска, ищецът (ответник по настоящия установителния иск) отстранил недостатаците след указания срок, но поради извършена поправка в датата на направен запис за изпратено съобщение от неизвестен служител на съда, указанията се явили изпълнени в срок и спорът бил разрешен по същество, вместо производството по делото да бъде прекратено, затова тя иска да се установи подправката на датата, на която е било записано изпратеното до страната съобщението с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, което поддържа, че може да бъде основание за отмяна на решението по извънредния способ.
За допустимостта на иска, съдът проверява доколко установяването на престъпно деяние има правно значение за гражданския спор, а в случая твърденията за поправяне на датата, на която са били изпратени указанията до страната по редовността на исковата молба, нямат отношение към срока за изпълнение на указанията, който се брои от датата, на която страната е получила препис от указанията, а не от датата, на която съобщението е било изпратено от служител на съда. В този смисъл съображенията направени в контекста на изложението с обжалваното определение, не влизат в противоречие с определението по гр. дело № 909/2008 год. на ВКС, на което жалбоподателят изрично се е позовал в изложението, не влизат в противоречие и с приетото по гр. дело № 379/2009 год. на ВКС, че гражданският съд следва самостоятелно да прецени наличието на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК, без да се съобразява с актовете на прокуратурата относно наказателното преследване (в случая жалбоподателката въобще не е представила такива доказателства). Представеното ТР № 20/01.03.1968 г. по гр. дело № 8/68 г. на ОСГК на ВС има отношения към пасивно легитимираните да отговорят по иска по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), а изложението не поставя въпрос за пасивната легитимация, тъй като иска е предявен против легитимиран ответник.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са установени предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1007 от 28.03.2011 год. по ч. гр. дело № 547/2011 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ