О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София 03.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №232/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Н., [населено място], приподписана от пълномощника и Д. И., срещу въззивно решение от 23.11.2011 г. по гр. дело №515/2011 г. на Варненския апелативен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като е приел в противоречие с доказателствата по делото липса на проведено пълно доказване на правото на собственост на ищцата. Превратно са тълкувани доказателствата – вписването в разписните листове, трасировъчен карнет. Освен това съдът приема, че ответниците са ползвали процесните части от имота от изявленията на самата ищца. По този начин се стига до непълното прилагане на чл.53,ал.2 ЗКИР.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 13.07.2011г. по гр. дело №48/2011г. на Окръжен съд – Търговище, с което са отхвърлени предявения от касатора срещу [община] и [фирма] иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР иск за установяване правото на собственост върху 537 кв.м., попадащи в имот № 83510.664.125 по кадастралната карта на [населено място] и 963 кв.м., попадащи в имот № 83510.664.127 по кадастралната карта на [населено място] /оприсани по заключението на техническата експертиза/ и за установяване на грешка в кадастралния план. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Ищцата се позовава на нот.акт№109/1999г., с който е призната за собственик по наследство и отказ от наследство на дворно място от 4200 кв.м., представляващо дворище пл.№44, кв.234-а по плана на Шумен, ведно с построеното кафе-аперитив, както и от нотариален акт №129/1964г.Имотът по последния нотариален акт съответства на дворище пл.№44, кв.234а, с изчислена графично площ. Ищцата не е доказала, че до 1985г. и след това пространствените предели на правото на собственост са били в прететндираните от нея граници и сега са част от имот 83510.664.117 по кадастралната карта.Извод за съвпадение с притежаваната от ищцата бивша земеделска земя от около 4 дка и имот – парцел 44, кв.234а не може да се направи. Въззивният съд се е позовал на техническата експертиза и приетите по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Н. на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Посоченото от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с доказателствата по делото касае необоснованост на обжалвания акт. Тя не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.11.2011 г. по гр. дело №515/2011 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: