О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 645 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 334 от 19.10.2016 г. по в. гр. д. № 359/2016 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 328 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 1283/2015 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. З. П., Г. З. П., Г. С. П., Л. С. П., Д. В. К., Б. В. К., М. Н. Д., Л. Н. Г. и П. Н. Г. срещу К. К. Г. и Л. В. Г. искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху наследствените им идеални части от пет урегулирани поземлени имота, единият от които застроен с масивна двуетажна жилищна сграда, находящи се в [населено място], [община].
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищците са наследници на бившия собственик П. Г. П., но през 2008 г. една от снахите му К. К. Г., майка на ответника К. К. Г., се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност и след това е продала имотите на сина си. Прието е, че в случая са налице законовите предпоставки на придобивната давност. Счетено е за недопустимо направеното едва във въззивната инстанция възражение за недобросъвестност на владението на ответниците, а оттам – за прилагането на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Независимо от това съдът е счел, че в случая са налице и предпоставките на общата десетгодишна придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Обсъдени са писмените и гласни доказателства, от които се установява, че спорните парцели са представлявали един общ имот, в който единият от синовете на бившия собственик – К. П. Г. е живял със съпругата си К. Г. и сина си К. К. Г.. Прието е, че те са ползвали имота като свой още преди 1992 г., като са отглеждали в него едър рогат добитък и земеделски култури, заплащали са сметките за електричество и дължимите местни данъци и такси. През 1997 г. старата къща в имота е била съборена от К. Г. и е започнало строителство на нова двуетажна къща, като никой от ищците не се е противопоставил на това строителство, напротив, ищецът Г. П. е помагал. Прието е, че за придобивната давност е без значение дали при фактическото започване на строителството е имало надлежни строителни книжа, като до издаването на удостоверение за търпимост строежът представлява приращение, което е придобито по давност заедно със собствеността на земята.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците.
Жалбоподателите поддържат, че са наследници на останалите пет деца на бившия собственик П. Г. П. и имат наследствен дял в дворното място и къщата. Считат, че ответниците не са могли да придобият имота по давност, тъй като преди снабдяването с нотариалния акт по обстоятелствена проверка през 2008г. не са демонстрирали със своите действия завладяването на имота за себе си. Владението на жалбоподателите не било отблъснато, напротив, те обработвали този имот и държали в него кошери и други вещи. Строителството на сграда в имота не представлявало акт на установяване на владение, още повече, че в строителството участвал един от ищците. Нямало доказателства за извършване на владелчески действия върху поземления имот. Сградата се намирала само върху един от образуваните урегулирани поземлени имоти, а другите били незастроени. Освен това сградата била незаконен строеж и едва след издаването на удостоверение за търпимост можело да се придобие по давност. В случая имало удостоверение за търпимост, но то било оспорено и вещото лице изяснило по делото, че строежът е нетърпим, тъй като не отговаря на строителните правила и норми. Освен това – удостоверението за търпимост било издадено през 2012 г. и едва след това можело да започне да тече придобивната давност. Развиват и довода, че ответниците не са били добросъвестни владелци.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. За да се придобие по давност сънаследствен имот само от един сънаследник, в елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС включва ли се и изискването другите сънаследници да са били уведомени за намерението на сънаследника за своене, т.е. намерението за своене да им е било противопоставено и демонстрирано по явен и несъмнен начин, така нареченото преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът се превръща от държател на идеалните части на останалите сънаследници във владелец на тези идеални части;
2. Когато при спор за собственост сънаследник се позовава, че е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици от общ сънаследствен имот, той трябва ли да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите сънаследници намерението си да владее целия имот за себе си, или е достатъчно да установи, че е живял в наследствения имот;
3. Когато един сънаследник остане да живее в един сънаследствен имот и другите сънаследници не се противопоставят на това, може ли да се приложи презумпцията на чл.69 ЗС и да се приеме, че този сънаследник е владелец на целия имот, или при спор за собственост той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите сънаследници по явен и несъмнен начин намерението си да преобърне държането във владение на притежаваните от останалите сънаследници идеални части;
4. Когато един сънаследник извърши строеж в сънаследствен имот, фактът на строителството достатъчен ли е да се приеме, че с извършеното строителство този съсобственик е станал владелец на сградата, а така също и на дворното място, в което е изпълнен строежът;
5. Когато един съсобственик извърши незаконен строеж в съсобствен недвижим имот, този строеж представлява ли подобрение в имота и годен обект на владение, преди за този строеж да е издадено удостоверение за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ, съответно чл.127 ПР на ЗИД ЗУТ. От кой момент възниква възможността да се придобие по давност незаконен строеж; 6. Когато един съсобственик извърши строеж в сънаследствен недвижим имот, може ли да се приеме, че той е установил владение и върху всички останали съседни наследствени имоти, в които не са извършвани строителни дейности.
Жалбоподателите считат, че по тези въпроси въззивното решение влиза в противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС; ППВС № 6/27.12.1974 г.; решение № 328 от 29.11.2011 г. по дело № 1362/2010 г. на ВКС, II ГО; решение № 399 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1013/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. ВКС, I ГО; решение № 302 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, I ГО и решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, I ГО.
Ответниците в производството К. К. Г. и Л. В. Г. оспорват жалбата. Позовават се на обстоятелството, че общият наследодател П. П. е починал през 1945 г., както и че имотът е стопанисван само от семейството на единия му син К. Г., баща на ответника К. Г.. Позовават се и на извършеното ново строителство в имота, започнало през 1997 г. Считат, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не съществува пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса са свързани с възможността един от съсобствениците /сънаследниците/ да придобие по давност общия имот. Тази възможност е разгледана в посоченото от жалбоподателите ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него са дадени общи указания за прилагането на презумпцията по чл.69 ЗС в зависимост от основанията, на които е установена фактическата власт на съсобственика върху общия имот. Разяснено е също, че когато съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. В същия смисъл са решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС и решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. ВКС, I ГО, на които са се позовали жалбоподателите.
Поставените въпроси са обуславящи за изхода на делото, но по тях въззивният съд се е произнесъл в пълно съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, поради което не възниква противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение“ придобива конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко разглеждано дело. При съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът решава дали са налице действия по промяна на държането във владение и дали тези действия са могли да станат достояние на останалите съсобственици. В настоящия случай, след цялостна оценка на доказателствата по делото, въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че ответниците и техните праводатели са извършвали в имота действия, които са част от правомощията на един собственик, като останалите съсобственици са могли да ги възприемат и въпреки това не са се противопоставили. При изследването на обективния и субективния елемент на владението в особената хипотеза на осъществявана фактическа власт от част от съсобствениците на общата вещ въззивният съд е спазил указанията на ВКС, дадени с посочената задължителна практика. Като действия по обективиране на намерението за завладяване на имота в конкретния случай са преценявани не само служенето с този имот през един продължителен период след смъртта на общия наследодател, но и събарянето на старата сграда в него и строеж на новата сграда, които недвусмислено изразяват собственическото отношение към целия имот. Неоснователно жалбоподателите се позовават на решение № 302 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, I ГО, в което се приема, че самият факт на ползване на имота от единия от съсобствениците не означава, че той е установил владение за себе си. В настоящия случай съдът е преценявал фактите в тяхната съвкупност, а ползването на имота е само един от тези факти. Въззивното решение не влиза в противоречие и с ППВС № 6/27.12.1974 г., напротив, в съответствие с дадените указания в него съдът е изследвал дали ответниците са извършвали фактически действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственика.
Втората група въпроси са породени от обстоятелството, че в сънаследствения имот правоприемник на един от съданследниците е извършил строителство на нова жилищна сграда. Тези въпроси също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Първият от тях /четвърти в изложението/ е едностранчив, тъй като се концентрира само върху един от фактите, които, ако бъдат преценени в съвкупност, могат да доведат до извод, че са извършени и обективирани спрямо останалите наследници действия по промяна на държането на чуждите идеални части във владение. Както беше посочено по-горе, преценката на тези факти е комплексна, затова не може да има еднакво разрешение при различните дела, колкото и сходни на пръв поглед да изглеждат те. В посочените от жалбоподателя решения на ВКС по чл.290 ГПК фактът на строителството на нова сграда в сънаследствен имот, преценявана в контекста на завладяването на чуждите идеални части от съсобственик, не е бил разглеждан. В решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. ВКС, I ГО новото строителство на сграда е създало спор, свързан с института на приращението, който не възниква по настоящото дело. Другото решение № 302 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, I ГО, разисква извършването на ремонтни дейности и подобрения, с изричната уговорка, че зависи как те са възприети по конкретното дело. Тези решения не сочат на противоречиво разрешаван въпрос, по който да възникне основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Петият въпрос е поставен от жалбоподателите поради обстоятелството, че сградата в процесния имот е построена без спазване на всички административни процедури, но съгласно издаденото през 2012 г. удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ представлява търпим строеж. Жалбоподателите считат, че като е игнорирал това удостоверение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 328 от 29.11.2011 г. по дело № 1362/2010 г. на ВКС, II ГО. Това решение обаче разглежда друг въпрос – за началния момент на придобивната давност по отношение на преустроена в самостоятелен обект обща част на сграда в режим на етажна собственост. Настоящият случай не е такъв, ето защо даденото разрешение за значението на удостоверението за търпимост на такова преустройство не може да намери приложение по настоящото дело и съответно – не възниква противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между въззивното решение и посоченото решение на ВКС. Шестият въпрос не държи сметка за обстоятелството, че в настоящия случай процесният имот представлява един двор, ограден от всички страни, макар през 2004 г. от него да са обособени пет самостоятелни урегулирани поземлени имота. Фактическата власт е осъществявана от ответниците и техните праводатели върху имота в неговата цялост, поради което извършеното строителство се разглежда като един от актовете на завладяването на целия имот от сънаследника, независимо от това, че построената сграда формално попада само върху един от петте урегулирани поземлени имота. Този въпрос не е свързан и с конкретно решение на ВКС, по което жалбоподателите да намират наличие на противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последното решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, I ГО, на което те се позовават, разглежда друг въпрос – за присъединяване на владение по чл.82 ЗС в хипотеза, при която позоваващият се на придобивна давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор, който е относително недействителен по чл.76 ЗС спрямо ищеца по делото.
В обобщение – не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 800 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.09.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334 от 19.10.2016 г. по в. гр. д. № 359/2016 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П. З. П., Г. З. П., Г. С. П., Л. С. П., Д. В. К., Б. В. К., М. Н. Д., Л. Н. Г. и П. Н. Г. да заплатят на К. К. Г. и Л. В. Г. сумата от 800 лв. Разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: