О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 395
гр. София, 30.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2100 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. срещу решение №48 от 23.03.2015 г. по гр.д.№57/2015 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение№352 от 12.11.2014 г. по гр.д.№160/2013 г. на ОС Стара Загора, с което М. К. М. е осъден да заплати на ЗД [фирма] сумата от 34 833.69 лв., договорна неустойка по споразумение от 14.04.2010 г., ведно със законната лихва от 22.08.2013 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с решение №357/1981 г. на I ГО на ВС, с решение №1353/2001 г. на II ГО на ВКС и с решение №80/2015 г. по в.т.д.№1418/2014 г. на ОС Стара Загора, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че уговорената между страните неустойка е клауза противоречаща на добрите нрави, евентуално, че неустойката е прекомерна.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че уговорената между страните в споразумение от 14.04.2010 г. неустойка за забава /по отношение на изпълнението от страна на физическото лице на задължението му да заплати сумата от 8 893.56 лв. на 59 месечни вноски, съгласно погасителен план към споразумението/, в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, не противоречи на добрите нрави, а натрупаният в резултат поведението на ответника размер, не е прекомерен. В този смисъл е приел, че предявеният от ищеца иск по чл.92 от ЗЗД е основателен, като е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения относно неправилността на изводите на въззивния съд, изцяло възпроизвеждащи доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №48 от 23.03.2015 г. по гр.д.№57/2015 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.