5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
С., 31.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. 814 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. М. от[населено място], чрез пълномощника-адв. Р. Костова срещу въззивно решение № 54 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 108 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 1026/2008 г. на Русенския районен съд, с което предявените от Й. А. А. и Т. Р. К., действаща като законен представител на малолетната Р. А. А. искове за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, прогласяване нищожност на завещание и за намаляване на завещанието са отхвърлени и вместо него е постановено ново, с което е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между И. А. А., поч. на 30.05.2007 г. и Р. И. М. с Н.А. № 46 от 19.04.2007 г. на нотариус № 219 с район на действие РРС, по силата на който А. прехвърля на М. собствените си 3/4 ид.ч. от дворно място, цялото от 351 кв.м. по нот.акт, а по скица- 358 кв.м., съставляващо имот № 3274 по ПУР и ПР на квартал Д. 1 и Р. 4 на[населено място], при граници: имот № 510.4340, ул. “Ч.”, имот № 510.3271 и имот № 510.3273, заедно с 3/4 ид. части от втори жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, състоящ се от антре, хол, стая, кухня, килер, санитарен възел, две избени помещения, таван и 3/4 ид.части от 366/654 ид.части от общите части на сградата и 3/4 ид.части от масивен гараж, застроен върху 15 кв.м., долепен до източната фасада на сградата, поради липса на основание и на нотариално завещание № 3 от 25.04.2007 г. на нотариус № 180 с район на действие РРС, вписан в служба по вписвания при РРС под № 10, т.І, с което И. А. А. е завещал на Р. И. М. цялото си недвижимо и движимо имущество, поради противоречие със закона- чл.42 б.”б” вр. чл.24 ЗН и поради липса на съгласие /воля/. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. И. М. срещу Й. А. А. и Р. А. А., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. К. насрещен иск за сумата 1000 лв., предявен като частичен от сумата 3000 лв., представляваща паричната равностойност на полаганите грижи и издръжка като неоснователен.
Ответниците по касационната жалба Й. А. А. и Р. А. А., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. К. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд, като инстанция решаваща спора по същество е длъжен да постави правната квалификация на претенцията, като издира приложимият материалноправен закон към релевантните факти, да отстрани процесуалните нарушения, ако има такива при извършване на определени съдопроизводствени действия, да обсъди доказателствата събрани пред двете инстанции, като съобрази рестрикцията на чл.266 ГПК и да направи своите фактически и правни изводи, след преценка на събрания доказателствен материал. В случая съдът мотивирал решението си на база наведените от ответниците по жалбата доводи за нищожност на нотариалното завещание и на договора за прехвърляни на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Според жалбоподателката липсват каквито и да е доказателства за симулативност на сделката, а такава претенция и не е предявена,поради което така обоснованата отмяна на решението на първата инстанция налага събиране на нови доказателства, каквато възможност не й е била дадена. Поддържа се, че са нарушени основни принципи по прилагане на материалния закон- чл.17 и чл.26 ЗЗД, като е налице произнасяне и по непредявени претенции- чл.42 б.”б” ЗН и чл.17 ЗЗД, както и липсва обективна оценка на доказателствата по предявения в условията на евентуалност иск по чл.34 ЗЗД. Нарушено е диспозитивното начало, като съдът се е произнесъл по искове с които не е бил сезиран. Според жалбоподателката по поставените в изложението въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а въпросът за задълженията на въззивната инстанция решаваща спора свързан с правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.271 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, който се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Й. А. А. и Р. А. А., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. К. искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който техният наследодател – дядо им И. А. е прехвърлил недвижимия имот в полза на жалбоподателката, поради липса на основание и на нотариално завещание № 3 от 25.04.2007 г., с което е завещал на Р. И. М. цялото си недвижимо и движимо имущество, поради противоречие със закона- чл.42 б.”б” вр. чл.24 ЗН и поради липса на съгласие /воля/. Изводите за нищожност на алеаторния договор съдът е мотивирал с приетото от него, въз основа на събраните по делото доказателства, че заради знанието у страните за близката смърт на прехвърлителя е включена клауза за минали грижи и издръжка, която е симулативна, а самото знанието за близката смърт на прехвърлителя води до нищожност на договора и в частта му досежно клаузата за бъдещи грижи и издръжка. Приел е, че нотариалното завещание е нищожно, поради допуснати нарушения на разпоредбата на чл.24 ЗН при съставянето му, както и поради липса на воля за завещаване на имущество, което не притежава.
В изложението не е формулиран процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като жалбоподателя е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи жалбопадателят. В случая развитите доводите за правомощията на въззивната инстанция, като инстанция решаваща спора по същество при липса на посочен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение в цитираното от жалбоподателката ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Оплакванията свързани с преценката на доказателствата по делото касаят пороци на решението по правилността му, но не и за допускане до касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Изложените оплаквания, че е налице произнасяне по непредявени претенции са свързани с допустимостта на обжалваното решение. В случая се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по незаявена претенция, като е приел за симулативна включената в алеаторния договор клауза, че имота се прехвърля и за положени минали грижи, както и че нотариалното завещание е нищожно, тъй като не е спазена формата на чл.24 ЗН.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в исковата молба и молбата, с която същата е уточнена са изложени обстоятелства относно факта, че включената в договора клауза и за положени до момента на сключването му грижи от приобретателката е симулативна, а по отношение на нотариалното завещание, че е нищожно поради противоречие със закона и липса на съгласие. Произнасянето на съда по непредявен иск води до недопустимост на съдебния акт – порок, за който съдът следи служебно, какъвто порок не се констатира по отношение на обжалвания съдебен акт.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция по чл.271 ГПК при неправилно и правилно първоинстанционно решение. Нормата е ясна, а и жалбоподателката не е посочила какви нарушения са допуснати при прилагането й от въззивния съд, което да налага съдебното решение да се допусне до касационен контрол.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :