3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 05.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5236 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. М. против решение № 1238/16.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 1858/2016 г. от Апелативен съд – София12-ти състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивния съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД е основателен, но вземането е погасено по давност, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на същото основание.
Съдът е приел, че не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че ищецът е предоставил на ответницата сумата от 20 000евро, която е била преведена на вноски по банков път, като впоследствие последната е издала разписка за получената сума. Прието е, че сумата е била предоставена в заем, с оглед посоченото в платежните нареждания основание за превод, а тъй като страните по правоотношението на се определили срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало/чл.84, ал.2 и чл.114, ал.2 от ЗЗД/. Доколкото сумата е била преведена на длъжника в периода от 18.03.2008г. до 23.07.2008г., а исковата молба е била подадена в съда на 20.02.2015г., въззивният съд е приел, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно, което е формално основание за отхвърляне на иска.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първия правен въпрос касае наличието на очевидна фактическа грешка в решението тогава, когато е присъдено адвокатско възнаграждение в по-голям размер от минималното предвидено в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Този въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл по него, което е условия за относимост на въпроса към производството по преценка наличието на основанията относно допустимостта на касационното обжалване. На следващо място, процесуалният път за защита против очевидната фактическа грешка е друг, различен от обжалването на решението по същество, още по-малко от този, касаещ допустимостта на касационното обжалване.
Вторият правен въпрос е, „необходима ли е покана, по смисъла на чл.247 ЗЗД, за да бъде определена датата на връщане на заема и от кога е начало на забавата на длъжника – заемополучател”. Разпоредбата на чл.247 ЗЗД е неотносима към настоящия спор, доколкото касае скрити недостатъци на заетата вещ, а в случая са заети пари, а и съдът не е обсъждал наличието на хипотезата на чл.247 ЗЗД и не се е произнасял по приложението на тази законова разпоредба. Безспорно, съдът е определил началото на забавата от датата на поканата, но не това е решаващия му извод за преценката му относно неоснователността на предявения иск. Относно наличието на покана и относно правния извод, че длъжника изпада в забава от датата на поканата, съдът е формирал правни изводи и те са изцяло в съответствие както със законовата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, така и с тезата на ищеца-касатор, поради което не е налице касационното основание, сочено от касатора. Относимия правен въпрос е от кога тече началния момент на погасителната давност, в случаите на предоставен заем, без да е договорен срок за връщането му, но този правен въпрос не се сочи от касатора, а и съдът се е произнесъл по него изцяло в съответствие както на разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД, така и в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на тази разпоредба – решение № 389 по гр. д. № 102/2008 г., II г. о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за производството разноски, в размер на 1440 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1238/16.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 1858/2016 г. от Апелативен съд – София12-ти състав.
ОСЪЖДА E. Б. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, кантора 159 да заплати на основание чл.78 , ал.3 ГПК на М. Н. Р. съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.