Определение №395 от 8.12.2017 по ч.пр. дело №3689/3689 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 395

гр. София, 08.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3689 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Г. И. Б., чрез процесуалния й представител адвокат Т. Г., с вх. № 11706 от 27. 10. 2017г., в срока по чл. 248 ГПК, за допълване на определение № 363 от 11.10.2017г. по ч. гр. дело № 3689/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което в производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не е допуснато касационно обжалване на определение № 179 от 12.05.2017г. по ч. гр. дело № 153/2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение. Молителката моли да бъде допълнено горепосоченото определение, като бъдат присъдени извършените от Г. Б. в частното касационно производство разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв..
В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – К. И. Н. /касатор – ищец/ депозира писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата, поради несвоевременно направеното искане за присъждане на разноски. Евентуално поддържа неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК, тъй като представените по делото договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно не са от кочан на САК и не представляват доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като твърди, че същото следва да бъде присъдено при условията на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна.
Настоящото ч. гр. дело № 3689/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение дело, е образувано по частна касационна жалба на К. И. Н. срещу определение № 179 от 12.05.2017г. по ч. гр. дело № 153/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 136/14. 03. 2017г. по гр. д. № 444/2016г. на Сливенски окръжен съд, с което е прекратено исковото производство по иск, предявен от К. И. Н. против Г. И. Б. за заплащане на сумата 45 000 лв., съставляваща неплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 14. 12. 2008г., на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. С постановеното по настоящото дело определение № 363 от 11.10.2017г. не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото определение № 179 от 12.05.2017г. по ч. гр. дело № 153/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
В депозирания в законоустановения срок отговор по частната касационна жалба от настоящата молителка Г. И. Б., последната е поискала присъждане на направените в частното касационно производство разноски, за които е представила договор за правна защита и съдействие, според който договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лв. е платено в брой.
Не е налице произнасяне по искането на Г. И. Б. за присъждане на направените в частното касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., поради което и доколкото са налични по делото доказателства за извършването на тези разноски, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. Неоснователно се явява възражението на ответника по молбата К. И. Н., че е необходимо договорът за правна защита и съдействие да е от кочан на САК, за да представлява доказателство за заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно разрешенията на т. 1 от горепосоченото тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, по отношение на който няма нормативноустановен образец, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Доколкото в производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на горепосоченото определение № 179 от 12.05.2017 г. по ч. гр. дело № 153/2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд, касаторът К. И. Н. не е имал възможност преди узнаване на определението, да се запознае с представения от ответницата по частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие и да възрази срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл е своевременно и непреклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, неосъществена размяна на книжа, в тази хипотеза тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.
Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. е основателно, предвид обстоятелството, че горепосоченото определение № 179 от 12.05.2017 г. по ч. гр. дело № 153/2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване и процесуалният представител на Г. И. Б. (ответница по частната касационна жалба)- адвокат Т. Г., е изготвила единствено отговор на частната касационна жалба. Размерът на адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимума, посочен в приложимия чл. 7, ал. 1, т. 7 /в ред., ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г./ от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Цитираната норма, регламентираща хонорара за един адвокат за производства по частни жалби, предвижда размерът му да се определя като 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. В настоящото дело, при обжалваем интерес в размер на 45 000 лв. и адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в размер на 1880 лв., възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата възлиза на 626.67 лв. и до тази сума следва да бъде намален хонорарът за един адвокат, платен от Г. И. Б..
На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 363 от 11.10.2017г. по ч. гр. дело № 3689/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта досежно съдебно – деловодните разноски, както следва:
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], , да заплати на Г. И. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица],- чрез адв. Т. Г., сумата 626.67 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ – съдебно – деловодни разноски в производството пред ВКС по ч. гр. дело № 3689/2017 г. на III г. о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top