О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 20.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д. &/p>
като разгледа докладваното от съдия Светла Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Н. Л. от гр. С., против решение № 359 от 03.06.2009 г., постановено по гр.д. № 917/2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 87 от 27.06.2008 г. на Пирдопския районен съд, постановено по гр.д. № 346/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от П. Н. Л., срещу Н. В. Д. и П. В. Д., и двамата от гр. С. иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран с нот. акт № 67, т. ІІ, рег. № 1* д. № 151 от 15.08.2001 г. на нотариус Е. П. , рег. № 108 на НК, с район на действие Пирдопски районен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката П. Н. Л. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, СОС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са съществени, без да е посочила кое от трите основания на чл. 280, ал.1 ГПК релевира. От представената от касаторката съдебна практика в подкрепа на нейните твърдения, а именно: решение № 386 от 13.05.2003 г. по гр.д. № 947/2002 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр.д. № 609/2003 г. на ІІ ГО на ВКС, следва да се приеме, че твърдяното от нея основание за допускане на касационно обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Не са конкретизирани от жалбоподателката въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд и които да са от значение за точното прилагане на закона. Като процесуалноправни въпроси са посочени погрешно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд чрез превратно тълкуване на доказателствата по делото и неназначаването служебно от съда на съдебно-медицинска експертиза, т.е. необоснованост на съдебното решение и допуснати процесуални нарушения. Посочените от касаторката материалноправни въпроси касаят вида и размера на издръжката, в т.ч. и трансформирането на задължението за издръжка и гледане в парично задължение, както и приложението на чл. 66 ЗЗД, които се отнасят до евентуалната неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. По същество посочените основания са касационни по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите подлежат на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и не са основание за допускането му до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Н. В. Д. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Р. М. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Ответникът по жалбата П. В. Д. от гр. С., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по изложението за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение, е неоснователен, тъй като по делото е установено, че ответниците са престирали в пълен обем на ищцата дължимите грижи и издръжка, включително при забавата на кредитора длъжниците своевременно са поискали трансформация на натуралното задължение в парично.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с атакуваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Предвид представените две съдебни решения на ВКС като противоречива съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се приеме, че е релевирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. То е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай, тъй като липсва посочен такъв основополагащ за изхода на спора въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество. Поставените въпроси в изложението касаят съществото на спора, но не са основополагащи за неговия изход. Касационният съд не може от данните по делото да изведе такъв въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 03.06.2009 г., постановено по гр.д. № 917/2009 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1* от 30.06.2009 г. на П. Н. Л. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: