О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София 16.04.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3039 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. С. чрез пълномощник адв. А срещу решение № 517 от 31.03.08г.по в.гр.дело № 59/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е отменено решение № 60 от 20.11.07г.по гр.д. № 204/06г.на Първомайския районен съд и вместо него е постановено друго,с което жалбоподателят е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на Я. Н. Г. върху имот пл. № 1* с площ от 370 кв.м.,включен в УПИ *ДАП кв.107 по плана на гр. П. от 1994г.,при граници – улица,УПИ-І- озеленяване и УПИ *ДАП.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Сочат се основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
В изложението по чл.280 ал.1 от ГПК жалбоподателят твърди,че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС,установена по въпросите по предявяване на ревандикационния иск. Твърди,че процесният имот 1646 не съществува на кадастралната основа. Представя решение № 828 от 7.09.06г.по гр.дело № 555/05г.на ВКС ,в което е прието,че спорният имот не е заснет в кадастъра като самостоятелен обект,поради което не може да бъде предмет на защита по ревандикационен иск.
Повдигнатият материално правен въпрос относно индивидуализацията на имота,е съществен,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Данните по делото сочат,че имот пл. № 1* е нанесен в регулационния план на гр. П. от 1994г. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е индивидуализирал процесния имот съгласно плана.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е посочена бланкетно,без да са изложени съображения за съществен правен въпрос,който да налага ново тълкуване на закона при променена обществено – икономическа обстановка,нито е констатирана нормативна празнота или утвърдила се при решаването му непротиворечива,но погрешна практика, която да се нуждае от преодоляване с тълкувателно решение.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 517 от 31.03.08г.,постановено по в. гр.дело № 59/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на В. Д. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.