О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 19.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 481 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. П., С. М. М., Н. Б. П., А. Г. М., А. М. А., Я. В. А., Г. Д. М., Е. В. Д., Л. П. П., Н. П. Б. и П. В. П. против решението на Софийски градски съд, ІІ”д” въззивен състав, постановено на 21.12.2009 година, по гр.д. №1577/2005 година, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 42 състав, постановено на 05.05.2004 г., по гр.д. № 4514/2000 г. С последното е отхвърлен предявения от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предяване на 82,27 % ид.ч. от входа с площ от 18,70 кв.м. на шестетажна сграда, находяща се в гр. С., ул.”Ф” №27, като неоснователен.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Б” А. , с който се оспорва наличието на касационни основания за допускането до касационно обжалване решението на въззивния съд, както и се оспорва касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата „С” А. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, въззивния съд е счел, че в полза на ищците по делото не е породило действие отмяната на отчуждаването на входа на жилищната сграда, в която ищците притежават отделни обекти и на която отмяна те основават своето право на собственост по предявения ревандикационен иск. Отчуждаването на процесното помещение е извършено през 1985 година, със заповед № РД 40-308/05.03.1986 година, на основание чл.95 от ЗТСУ, с цел извършване на реконструкция и модернизация на търговски обекти на „Ц”. Съдът е приел, че мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано, поради което не са налице предпоставките на чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. За възстановяване правото на собственост върху отчуждения имот. Осъществявайки косвен съдебен контрол върху заповедта за отмяна на отчуждаването, съдът е приел, че тази заповед е незаконосъобразна и не е породила действие, като е направил извод, че собствеността върху отчуждения имот не е възстановена, следователно ищците не са собственици на претендираните идеални части от входа на сградата откъм ул.”Ф” и е отхвърлил предявения иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС.
В изложението на касационните основания, относно допускането на обжалваното решение до касационно обжалване, жалбоподателят сочи материалноправни въпрос, по които според него се е произнесъл въззивния съд и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Сочените въпроси са следните: може ли да бъде обект на отчуждаване входното помещение на жилищна сграда, което е обща част на сградата и няма самостоятелно юридическо съществуване, следва ли съдът да формира своето вътрешно убеждение, разглеждайки всички доводи на страните и техните възражения, доколкото жалбоподателите твърдят, че са оспорили законосъобразността на отчуждителната заповед от 1985 година, възможно ли е да няма годен обект, подлежащ на възстановяване по чл.1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., а същия обект да се владее от ответника по делото, кога следва да се приеме, че отчуждения по реда на ЗТСУ имот – вход на сграда съществува реално до размера, в който е отчужден и може ли съдът, без да са събрани доказателства в тази насока да постанови, че за да се възстанови входа на сградата е необходимо съществено преустройство, което би намалило площта на магазина.
По въпроса, може ли да бъде обект на отчуждаване входното помещение на жилищна сграда, което е обща част на сградата и няма самостоятелно юридическо съществуване и твърдението за незаконосъобразност на отчуждителната заповед на този обект, липсва произнасяне от въззивния съд. Въззивния съд дължи произнасяне по всички възражения и доводи на страните, като в рамките на формираната му воля относно изхода на спора, очертан от доводите и възраженията на страните, следва да е и посочения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът да се е произнесъл или поне да е дължал произнасяне, спрямо който въпрос да са налице предпоставките на чл.280, ал.1-3 от ГПК, за допускането до касационно обжалване на решението на съда. В случая, посочения въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, дотолкова, доколкото възражение в тази насока от страна на жалбоподателя не е правено в хода на процеса, поради което така повдигнатия въпрос е неотносим към основанията, годни да доведат за основателност на искането за допускането да касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По отношение на останалите посочени въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл, следва да се приеме, че те касаят правилността на обжалваното решение, с оглед възприетата от въззивния съд фактическа обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Материалноправния или процесуалноправния въпрос, който се сочи от жалбоподател в производството по чл.288 от ГПК, следва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, но не и за правилността на същото или за възприемането на фактическата обстановка по същото, както и дали изводите на съда относно възприетите факти са законосъобразни. В тази насока, доводите в изложението на касационните основания, под т.2, т.3, т.4 от изложението не са относими към производството по чл.288 от ГПК, доколкото касаят възприетата по делото фактическа обстановка.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице сочените от жалбоподателите касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІІ”д” въззивен състав, постановено на 21.12.2009 година, по гр.д. №1577/2005 година, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 42 състав, постановено на 05.05.2004 г., по гр.д. № 4514/2000 г.
Председател: Членове: 1. 2.