О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 3.04. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5264/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Р” К. ” А. гр. С. и на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. и тримата от с. Т., обл. Софийска, срещу въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр. дело № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд.
“Ремонтно-възстановително предприятие К. ” А. , гр. С. обжалва въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 80 от 18.05.2006 г. на Районен съд гр. С. в частта му, с която е осъден да заплати на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от професионално заболяване “ хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, изразяващи се в разходи за лекарства и медикаменти за периода от 1.06.1999 г. до 1.06.2003 г., ведно със законната лихва от 1.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от същото професионално заболяване, изразяващи се в разходи за усилена лечебно-диетична храна, за периода от 1.06.1999 г. до 1.06.2003 г., ведно със законната лихва от 1.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона. Поддържа се, че решението в обжалваната част е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не обсъдил представеният по делото приемателно-предавателен протокол, представен при извършване на приватизационната продажба, както и не взел предвид представената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което довело до необоснования извод, че е правоприемник на РВП-София, обособена част от НК “БДЖ” гр. С.. Н. въззивният съд приел, че е налице причинна връзка между професионалното заболяване и условията при които е работил Д. Ф.
В писмения отговор ответниците по касационната жалба К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. изразяват становище, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, че в обжалваната част подлежи на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.2 ГПК, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК намира същата за допустима.
В изложението липсват съображения за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос, който би могъл да се изведе е необсъждането на всички събрани по делото доказателства, довело до неправилния извод, че жалбоподателят е правоприемник на РВП-София, обособена част от НК “БДЖ” гр. С.. В. съд е приел, че жалбоподателя е правоприемник на РВП- София, от когото е съставен актът за професионално заболяване, съдържащ обвързващи констатации за заболяването на наследодателя на ответниците. Необсъждането на събраните по делото доказателства, които са релевантни за правилното решаване на делото е процесуално нарушение и когато то е довело до неправилност на решението, то е съществено. В случая съдът е обсъдил всички доказателства по делото и в този смисъл не е нарушил задълженията си на решаващ съд по същество, въведени с ТР №1 /2001 г. на ОСГК на ВКС. Когато съдът е обсъдил всички доказателства, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице необоснованост на решението. Необосноваността се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, каквото е изискването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а е относим към правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр. дело № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба на “Ремонтно-възстановително предприятие К. ” А. , гр. С..
К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. и тримата от с. Т., обл. Софийска обжалват въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решението от 18.05.2006 г. по гр.д. № 55/2003 г. на Районен съд гр. С. в частта му, с която “Ремонтно възстановително предприятие – К. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на жалбоподателите сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените приживе на Д. Г. Ф. , от ексцес на професионално заболяване “хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, неимуществени вреди- болки, страдания и битови неудобства, ведно със законната лихва от 24.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него в тази част е постановил ново, с което е отхвърлил иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е въпроса за това необходимо ли е провеждане на административно производство за установяване наличие на ексцес на професионално заболяване, което е установено по положителен начин преди влизане в сила на К. за социално осигуряване и предпоставка ли е то за уважаване на иск за обезщетение на вреди, произтичащи от ексцес на професионално заболяване.
Същественият процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл е въпросът съставлява ли влязъл в сила административен акт на здравните органи единственото годно доказателство, с което може да се установи наличие на ексцес на професионално заболяване, установено преди влизане в сила на К. за социално осигуряване, или може да се установи и със средствата предвидени в ГПК.
Ответникът по касационната жалба “ Р. предприятие К. ” А. , гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, че в обжалваната част подлежи на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.2 ГПК, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК намира същата за допустима.
Поставените от жалбоподателите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, с оглед прието от въззивния съд, че при липса на издадено от компетентния медицински орган решение за установяване влошаване на здравословното състояние, резултат от неблагоприятното развитие на професионално заболяване, искът за присъждане обезщетение за неимущствени вреди е неоснователен.
Съдът в настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с оглед създаване на единна практика по поставените от жалбоподателите въпроси. Те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно разглеждане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По чл.280, ал.1, т.2 ГПК няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се сочат решения, в които поставените въпроси не са разрешавани.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд в обжалваната от К. В. Ф. , Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 80 от 18.05.2006 г. на Районен съд гр. С. в частта му, с която “Ремонтно-възстановително предприятие К. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от професионално заболяване “ хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, изразяващи се в разходи за лекарства и медикаменти за периода от 1.06.1999 г. до 1.06.2003 г., ведно със законната лихва от 1.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от същото професионално заболяване, изразяващи се в разходи за усилена лечебно-диетична храна, за периода от 1.06.1999 г. до 1.06.2003 г., ведно със законната лихва от 1.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата, по касационна жалба на “Ремонтно-възстановително предприятие К. ” А. , гр. С..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решението от 18.05.2006 г. по гр.д. № 55/2003 г. на Районен съд гр. С. в частта му, с която “Ремонтно възстановително предприятие – К. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените приживе на Д. Г. Ф. , от ексцес на професионално заболяване “хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, неимуществени вреди- болки, страдания и битови неудобства, ведно със законната лихва от 24.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него в тази част е постановил ново, с което е отхвърлил иска ,по касационна жалба на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване по касационната жалба на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: