О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София . 19.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 207 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 и е образувано по касационна “Д” АД, гр. С. срещу решение на Софийски градски съд №445/15.12.2008г., постановено по в.гр.дело №2069/2008г., с което е оставено в сила решението на СРС от 6.07.2007г., постановено по гр.дело № 19843/2006г., допълнено с решение от 13.02.2008г., в осъдителната му част и е отхвърлил искането му за разноски по въззивното производство. Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон при произнасяне по възражението му за прилагането на методиката за ликвидация на щети по застраховка “А” и е допуснал противоречие с практиката на ВКС, като се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В касационната жалба се прави искане за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.298, ал.2 ТЗ с приетото, че методиката за ликвидация на щети не следва да се прилага поради невръчването й на застрахования при сключване на договора за застраховка “А”. Касаторът твърди, че липсва нормативно установено задължение за застрахователя да връчва методиката си за ликвидация на щети по застраховката, като условие за тяхната приложимост, още повече, че чл.55 от О. условия дава възможност на застрахования да се запознае с тях по всяко време.
В писмен отговор ответникът К. П. К. счита, че представените решения не обосновават извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение по т.1 и т.2 ГПК защото нямат отношение към съществения материалноправен въпрос по конкретното дело и защото невлязлите в сила решения не формират съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна във въззивното производство, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
С решение СРС е уважил иск на К. срещу ДЗИ-О. застраховане за сумата от 6300 лв. на основание чл.399, ал.1 ТЗ отм. Решението е било обжалвано от дружеството застраховател за разликата над 3780 лв. до 6300 лв. Според касатора при определяне на размера на вредите е трябвало вещото лице и съда да приемат неговата методиката при изчисляване на обезщетението, към която препращат О. условия на договора. За да остави в сила решението на СРС, въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 298, ал.2 ТЗ, приложим закон за правоотношенията между страните по сключения договор за застраховка, според която установените от търговеца О. условия са задължителни за застрахования, ако са му били връчени, в това число и методиката за изчисляване на щетите към която препращат О. условия.
Въпросът за действие на О. условия, при които е сключен договорът между страните, е съществения материалноправен въпрос, поради което е налице първата предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Основният спорен по делото материалноправен въпрос не е решен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика.
Доколкото касаторът се позовава на конкретно решение на състав на ВКС, а не на решения на Пленума на ВС или тълкувателни решения на ОСГК на ВС и ВКС, която хипотеза има предвид чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то следва посоченото от него основание да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението на СРС от 23.08.2007г., постановено по гр.дело №11256/2006г. няма данни да е влязло в сила, поради което не представлява установена съдебна практика за даденото в него разрешение по приложението на материален или процесуален закон. Решението на въззивния съд по приложението на чл.298, ал.2 ТЗ и на чл.399, ал.2 ТЗ отм. не противоречи на решение №58/21.02.2007г. по т.дело №810/2006г. на ВКС, ТК, второ отделение. В решението на ВКС е прието, че съгласно т.55 от О. условия към застрахователния договор оценката на щетите се извършва по цени и методика, прилагана от застрахователя и тъй като О. условия на договора са станали задължителни за страните, е прието за неоснователно възражението на застрахования обезщетението да бъде определено според критерия по чл.399, ал.2 ТЗ отм., т.е. изводът на съда, че размерът на обезщетението не трябва да бъде равен на размера на вредата към датата на застрахователното обезщетение, произтича от тълкуването на клаузите на О. условия към договора за застраховка. От решението на ВКС обаче не е ясно дали методиката за изчисляване на вредите е била съобщена на застрахованото лице или представлява част от О. условия. Не по – различен подход при определяне на размера на обезщетението за вреди е приложил въззивния съд – основополагащ в отношенията между страните е договорът и О. условия към него, но тъй като при конкретно установените по делото факти, не е доказано методиката за изчисляване на вредите, към която препращат О. условия, да е съобщена на застрахования, то същата няма обвързваща го сила, съгласно чл.298, ал.2 ТЗ. Няма различие в тълкуването на чл.399, ал.2 ТЗ/отм/, тъй като и в двете решения съдилищата приемат, че застрахователят дължи заплащането на обезщетение в размер на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако страните по договора за застраховка не са уговорили нещо друго в О. условия към договора/ чл.20а ЗЗД/.
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №445/15.12.2008г., постановено по гр.дело № 2069/2008г. на СГС, ІV В отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: