О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 08.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 24 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Е” О. , гр. Д., Е. Д. Д. и И. Костадинов Д. , двамата от гр. Б. срещу решение № 123 от 03.07.2008г. по в. т. дело № 39/2008г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Ищецът „Е” О. , гр. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която искът за разликата над 130 803,19 лв. до 199 867,64 лв., представляваща обезщетение за преки вреди от неизпълнение на договор от 09.05.2002г., и искът за разликата над 58 000 лв. до предявения размер 126 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор, са отхвърлени като неоснователни. Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение и в касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въвеждането от съда на възражение за намаляване на отговорността на ответника по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, основано на твърдението, че ищецът не е предоставил искани от ответника документи, е в противоречие с практиката на ВКС. Излага доводи, че възприемането на благоприятни фактически твърдения за страната, без те да са подкрепени с доказателства, а именно, че значими за строителството документи се намират у ищеца, противоречи на практиката на ВКС. Касаторът прави оплакване, че по въпроса за приложението на чл. 83, ал. 1 и чл. 90 ЗЗД и предпоставките за намаляване отговорността на длъжника въззивната инстанция не е съобразила постоянната практика на съдилищата. Излага доводи, че въпросите съществува ли задължение за някой от участниците в строителния процес да представя по искане на другата страна съставените документи, ако другият участник разполага с тях, какви са последиците от неизпълнението на това задължение и може ли заинтересованата страна да се снабди със съответните строителни документи са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Е. Д. Д. и И. Костадинов Д. , двамата от гр. Б., обжалват въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят солидарно на „Е” О. сумите 31 793,43 лв. и 99 009,85 лв. – обезщетение за преки вреди от неизпълнение на договор от 09.05.2002г., солидарно сумата 58 000 лв. – увеличен във въззивната инстанция иск за обезщетение – пропуснати ползи от неизпълнение на посочения договор, както и в частта, с която е оставено в сила решението на Добрички окръжен съд в частта, с която И. Костадинов Д. е осъден да заплати на „Е” О. сумата 26 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на посочения договор, и в частта за присъдените разноски в размер 12 297,79 лв. Ответниците релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК в писмено изложение и в касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и материалния закон е решил следните въпроси: въпроса за характера на договора от 09.05.2002г.; дали този договор поражда облигационни отношения; следва ли Е. Д. да носи отговорност за неизпълнение на задължения по договора от 09.05.2002г., след като не е страна по него. Излага доводи за несъответствие на приетото, че отношенията между страните са възникнали на база договор от 05.02.2002г., с представените доказателства.
Ответникът И. Костадинов Д. и Е. Д. Д., двамата от гр. Б. оспорват касационната жалба и релевират възражения за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 283, ГПК едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение е постановено след частична отмяна на въззивно решение № 123 от 05.07.2006г. по в. т. дело № 297/2005г. на Варненски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на Варненски апелативен съд от друг състав с решение № 366 от 13.07.2007г. и допълнително решение № 942 от 29.01.2008г. по т. дело 1110/2006г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Въззивният съд е приел, че между И. Д. и „Е” О. е възникнало правоотношение по договор за строителство на бензиностанция и газостанция върху придобит от двамата ответници И. Д. и Е. Д. в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот. На основание разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК решаващият съдебен състав е направил извод за наличието на солидарна отговорност на двамата ответници по предявените искове, като е преценил, че поетите от Д. задължения по договора за строителство целят задоволяване на нуждите на семейството.
Въззивният съд е определил договора като договор за изработка, независимо от обстоятелството, че възнаграждението на изпълнителя не е уговорено като парично, а като задължение на възложителя в срок от 10 месеца от получаване на акт обр. 16 да прехвърли на изпълнителя 1/2 ид. част от правото на собственост върху вещта и да му предостави за ползване другата 1/2 ид. част за срок от 38 месеца, считано от въвеждането на обекта в експлоатация.
Решаващият съдебен състав е приел, че и двете страни са неизправни по сключения между тях договор: оттегляйки молбата си до РДНСК за издаване на разрешение за ползване на построения от ищеца обект на 11.11.2002г., И. Д. като инвеститор е възпрепятствал по-нататъшното изпълнение на договорните си задължения; „Е” О. също е възпрепятствало въвеждането на процесния обект в експлоатация, като не е представило на Д. оригиналните документи /строителната документация/ за обекта във връзка с представянето им в РДНСК – Добрич за издаване на разрешение за ползване.
По отношение на задължението на ответника И да престира на изпълнителя – ищец уговореното възнаграждение под формата на придобиване на правото на собственост върху ? ид. част от вещта и правото на ползване за срок от 38 месеца върху другата ? ид. част, са изложени съображения, че за изпълнителя правото да получи уговореното възнаграждение е възникнало, тъй като същият е предал извършената работа на възложителя, който я е приел, но не е изпълнил договорното си задължение, поради което дължи на ищеца обезщетение за претърпяната вреда и пропуснатата полза.
Според въззивния съд вложените от ищеца парични средства по изграждане на бензиностанцията, модулната газостанция и оборудването й съставляват претърпяна загуба и са в причинна връзка с неизпълнението на ответника. Изчислени съобразно заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, вложените средства за СМР с ДДС и инсталираното оборудване възлизат на сума в размер 196 204,79 лв.
Относно обезщетението за пропусната полза Варненски апелативен съд е приел, че нереализираната от ищеца за 38 месеца нетна печалба би била 352 914 лв. и представлява пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника да предостави ползването на ищеца съобразно уговореното в договора.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е приел, че същото следва да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, тъй като неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът също е отговорен: като не е предоставил оригиналните екземпляри от строителната документация, поискани му от ответника И, за да се депозират пред РДНСК – Добрич за издаване на разрешението за ползване на обекта по предназначение, ищецът не е оказал на длъжника необходимото съдействие за осъществяване на дължимия резултат.
Поради изложените съображения решаващият съдебен състав е направил извод, че ответниците И. Д. Д. трябва да заплатят солидарно на „Е” О. сумата 130 803,19 лв. – обезщетение за преки вреди, претърпяна загуба и сумата 58 000 лв. – обезщетение за пропусната полза.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за прихващане на две основания: 1/ презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД не е оборена поради наличие на акт обр. 15 от 07.10.2002г. за фактическо предаване на строежа от изпълнителя на възложителя и приемането му по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и отсъствието на доказателства за извършено от ответника уведомяване на ищеца за появили се скрити недостатъци; 2/ появилите се недостатъци е възможно да са по причина и на неправилна експлоатация, съобразно заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на делото и е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
По касационната жалба на „Е” ООД:
Неоснователен е доводът на касатора – ищец, че въвеждането от съда на възражение за намаляване на отговорността на ответника по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, основано на твърдението, че ищецът не е предоставил искани от ответника документи, е в противоречие с практиката на ВКС. Съобразно постоянната съдебна практика, решаващият съд дължи произнасяне по всички направени искания и възражения на страните. В конкретния случай въззивната инстанция се е произнесла по релевираните възражения на ответната страна за неправомерно задържане от строителя на всички оригинални строителни документи на обекта, непозволяващо на И. Д. като инвеститор да завърши процедурата по чл. 178 ЗУТ и Наредба № 6/2001г. за държавното приемане на строителството, разрешаване на ползуването му и пускането на обекта в експлоатация. Тези възражения са направени от ответната страна още при първото разглеждане на спора от въззивния съд с молба – становище вх. № 3502/28.11.2008г., молбата – становище е докладвана от съда и ищецът е имал възможност да изрази становището си по нея, включително да представи доказателства, че е предал своевременно оригиналната строителна документация на ответника – възложител. Поради това неоснователно е позоваването на цитираните в т. 1.1. от изложението решения.
Доводът на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС без наличието на доказателства въззивният съд е приел, че значими за строителството документи се намират у ищеца, е неоснователен. От една страна, дали събраните по делото доказателства установяват това обстоятелство, е въпрос относно обосноваността, респективно необосноваността на обжалвания съдебен акт и представлява касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, от акт обр. 15 се установява, че към датата на подписването му – 07.10.2002г. са били представени копия от строителните книжа на обекта, а видно от протокол № 13/29.11.2002г., изготвен в присъствието на нотариус Обретен Обретенов, рег. № 109 с район на действие РС Б. , оригиналните документи за строежа към 29.11.2002г. са се намирали при ищеца и към посочената дата не са предадени на инвеститора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 83, ал. 1 и чл. 90 ЗЗД и предпоставките за намаляване отговорността на длъжника. Когато неизпълнението на задължението от длъжника е съпричинено от кредитора, съдът има право да намали отговорността на длъжника или да го освободи от отговорност. Въззивната инстанция е разграничила задълженията на възложителя и изпълнителя /строителя/ с оглед спецификата на възложената работа, изяснила е обема на договорно изпълнение/неизпълнение на всеки един от съконтрахентите съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, преценила е съотношението между неизпълнението на различните задължения на страните по договора, както и съотношението между конкуриращите основания за отговорност на възложителя и обстоятелствата, които изключват отговорността. При постановяване на обжалвания съдебен акт се е съобразила с материалния закон и постоянната практика на ВКС относно предпоставките за намаляване отговорността на длъжника съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Решението не противоречи на практиката по прилагане на чл. 90 ЗЗД. Естеството на задълженията на страните предполага, че задължението на ищеца да предаде на ответника оригиналната строителна документация /чл. 7, ал. 3, т. 15 Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ трябва да бъде изпълнено преди задължението на ответника да подаде молба с необходимите документи за издаване на разрешение за ползване на построения обект. Ищецът не би могъл да откаже да изпълни задължението си, докато ответникът не изпълни своето, тъй като изпълнението на задължението на ответната страна е в зависимост от изпълнение на задължението на ищцовото дружество.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросите съществува ли задължение за някой от участниците в строителния процес да представи по искане на другата страна съставените оригинални документи, ако другият участник разполага с тях, какви са последиците от неизпълнението на това задължение и може ли заинтересованата страна да се снабди със съответните строителни документи не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси са важни за всеки отделен случай и произнасянето по тях е свързано с конкретните доказателства по спора. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 15 Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно която с констативния акт за установяване годността за приемане на строежа /акт обр. 15/ се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя, е точна, ясна и не създава проблеми при прилагането й.
По касационните жалби на Е. Д. Д. и И. Костадинов Д.
Неоснователен е доводът на касаторите – ответници, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е решил въпроса за характера на договора от 09.05.2002г., както и въпросите дали този договор поражда облигационни отношения и следва ли Е. Д. да носи отговорност за неизпълнение на задължения по договора от 09.05.2002г. Преценката на вида на един договор и възникналите въз основа на него правни отношения между съконтрахентите е конкретна и се извършва въз основа на неговите клаузи. В настоящия случай решаващият съдебен състав след обсъждане на договорните разпоредби е направил извод, че възникналите между страните правоотношения са по договор за изработка. Въпросът за отговорността на ответницата Е също е решен съобразно постоянната съдебна практика и материалния закон, съгласно които за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно /чл. 25, ал. 2 СК/.
Оплакването в касационните жалби и изложенията към тях на ответниците за несъответствие на приетото, че отношенията между страните са възникнали на база договор от 05.02.2002г. с представените доказателства, не съставлява основание за допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл и е обсъждал представения по делото договор от 09.05.2002г., формирал е изводите си въз основа на него, като само при изписването на датата на договора в мотивите е допуснал техническа грешка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 03.07.2008г. по в. т. дело № 39/2008г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.