О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396
София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 242 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. З., подадена чрез адв. М. С., АК – Стара З., против решение № 322 от 4. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 1344/2016 г. на Старозагорския окръжен съд, 1 гр. с-в, с което, след отмяна на решение № 133 от 13. 07. 2016 г. по гр. д. № 4690/2015 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлен предявеният от Р. Н. З. против М. П. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба от 6. 10. 2010 г., сключен с нотариален акт № 31/2010 г. на нотариус Д. Н., рег. № 181 в НК, с който Р. Н. З. продава на М. П. П. правото си на собственост върху 3/4 идеални части от недвижим имот – еднофамилна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м., находяща се в [населено място], на [улица], с идентификатор № 68850.503.297.4, построена в общински поземлен имот с идентификатор 68850.503.297 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-65/30. 05. 2008 г. на директора на АГКК, поради неизпълнение на задължението на купувача М. П. П. да заплати на продавача Р. Н. З. договорената продажна цена в размер на 18500 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба М. П. П. излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 87 ЗЗД, съставът на окръжния съд е приел, че ответницата-купувач по договора е изпълнила задължението си за плащане на уговорената продажна цена. Приел е, че плащането на продажната цена е доказано, на първо място, със съдържащото се в договора за продажба от 6. 10. 2010 г., сключен с н.а. № 31/2010 г., изявление на продавача, че е получил цената изцяло от купувача преди сключване на договора, в която част нотариалният акт има характер на разписка. На следващо място е прието, че дори това изявление с характер на разписка да не доказва, само по себе си, плащането на продажната цена, то извод за изпълнение това задължение на купувача следва и от останалите събрани по делото доказателства. Приел е, че от същите се установява, че задължението за плащане на 10000 лв. от продажната цена е изпълнено на 5. 10. 2010 г. /в деня преди сключване на договора за покупко-продажба/, когато М. П. е заплатила на А. Г. Г., кредитор на ищеца-продавач Р. З. по договор за заем, обезпечен с ипотека върху притежаваните от Р. З. 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот /учредена с н.а. № 37/2008 г./, сумата 10000 лв., за да избегне /като съсобственик към този момент на останалата 1/4 ид.ч. от правото на собственост/ изнасянето на публична продан на ипотекираните 3/4 идеални части от имота, което плащане е станало със знанието и съгласието на ищеца Р. З., било е прието от кредитора на ищеца А. Г. и последният е издал разписка на М. П. за получаване на платената сума. Приел е, че задължението за плащане на останалите 8500 лв. от уговорената продажна цена е изпълнено на 12. 10. 2010 г., когато М. П. плаща на А. Г. сумата 10000 лв., представляваща остатъка от дължимите му от Р. З. главница и договорени лихви за забава/неустойки/, за което А. Г. е подписал разписка, в която е заявил, че с тази сума се изплаща дълга на Р. З. с цел освобождаване на имота от учредената договорна ипотека, а на 21. 10. 2010 г. е подал молба за заличаване на ипотеката. Прието е, че погасяването на задължението на ответницата към ищеца за плащане на продажната цена е станало чрез плащане от ответницата, със знанието и съгласието на ищеца, на негови парични задължения към трето лице, произтичащи от договор за заем и обезпечени с ипотека върху прехвърлените 3/4 идеални части от правото на собственост. Съставът на въззивния съд не е уточнил, но вероятно е имал предвид фигурата на делегацията /ищецът овластява ответницата да плати със свои средства дълга му към трето лице, а нейното задължение към него за заплащане на продажната цена да се погаси/. В обобщение е направен извод за изправност на ответницата по договора за продажба и липса на основания по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят два въпроса, първият от които е процесуалноправен – каква е доказателствената сила на частта от сключения в нотариална форма договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувача договорената продажна цена преди подписване на договора за продажба. Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи на решение № 220 от 29. 09. 2015 г. по гр. д. № 2314/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 201 от 12. 02. 2015 г. по т.д. № 3351/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 231 от 8. 07. 2015 г. по гр. д. № 6604/2014 г. на ВКС, IV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице. В цитираните решения е прието, че в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът – че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание, който материализира изявление на своя издател за даден факт – плащане на цената, ползва се с формална доказателствена сила и има характер на разписка за плащане, както и че доказателствената тежест за установяване неверността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва направеното от нея удостоверително изявление, т.е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. Изводите на съда в обжалваното решение изцяло съответстват на така формираната задължителна съдебна практика – със същото се приема, че в посочената част нотариалният акт е частен свидетелстващ документ, имащ характер на разписка и ищецът не е доказал липса на извършено плащане на продажната цена. На следващо място, изводът на въззивния съд за изпълнение на задължението на купувача за плащане на цената, е направен след обсъждане на всички доводи на страните, на всички правнорелевантни факти и относими към предмета на делото доказателства, а не само въз основа на съдържащото се в нотариалния акт изявление на страните по сделката за плащане/получаване на продажната цена.
Вторият въпрос е материалноправен и засяга проблема дали плащането от купувача по договора за покупко-продажба на недвижим имот на задължения на продавача към трети лица, обезпечени с ипотека върху същия имот, съставлява плащане на продажната цена. Твърди се противоречиво разрешаване на този въпрос в обжалваното въззивно решение и в решение от 28. 02. 2014 г. по в. гр. д. № 132/2014 г. на Плевенския окръжен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Така твърдяното противоречие не е доказано. Касаторът не е представил решението на Плевенския окръжен съд, на което се позовава, нито има други данни такова да е постановено и да е влязло в сила. Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. На следващо място, от самите твърдения на жалбоподателя в изложението е видно, че ако съществува такова влязло в сила решение на окръжен съд, то разгледаният в него въпрос е съвсем различен от формулирания с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /дали ипотеката следва имота и длъжен ли е купувачът на ипотекиран имот да търпи насочено срещу имота принудително изпълнение/ и е неотносим към предмета на делото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и проверка на правилността му.
Ответницата по касационната жалба претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, но няма данни и представени доказателства, установяващи такива да са направени, поради което тази претенция не следва да бъде уважавана.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 4. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 1344/2016 г. на Старозагорския окръжен съд, 1 гр. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: