О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 15.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5329/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. и В. Д. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № V-71 от 29.05.2013г., постановено по в.гр.д.№ 749/13г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 9 от 11.01.13г. по гр.д.№ 403/2004г. на Несебърския районен съд, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./ допуснатият до делба недвижим имот – дворно място, за което е отреден УПИ ІІІ-641 в кв.34 по плана на [населено място], с идентификатор 51500.501.441, с площ от 250 кв.м., е изнесен на публична продан, като е осъдил жалбоподателите Н. К. и В. Я. да заплатят на останалите съделители сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е реално неподеляем и че единственият способ за ликвидирането на съсобствеността върху него е публичната продан. Във връзка с доводите на касаторите, че пазарната оценка на имота е определена неправилно, тъй като не е отчетена неговата по-голяма площ по кадастралната карта, въззивният съд е приел, че този въпрос е разгледан с решението на ВКС по допускане на делбата и не може да бъде пререшаван. Изложени са и съображения, че площта на имота има значение за неговата оценка, която в случая, с оглед способа на извършване на делбата, не е елемент от решението, а е от значение единствено за определяне на дължимата от съделителите държавна такса.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението за допускане на делба по отношение на площта на делбения имот; 2. представлява ли нарушение на процесуалните правила извършването на делбата по заявената в исковата молба и посочена в решението по допускане на делбата площ на имота, която не съвпада с площта на същия, както по регулационния план, така и по кадастралната карта; 3. по коя площ на имота следва да се извърши реална делба – тази по регулационния план или според заснетата площ на имота по действащата кадастрална карта на населеното място; 4. представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне допълнителна задача на вещото лице да определи действителната площ на делбения имот и 5. дължи ли въззивникът заплащане на адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна, когато исканията по въззивната жалба ползват и двете страни.
Ответниците по жалбата Н. Р. Т., Д. С. Т. и Е. Н. Я. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая първите четири поставени въпроси не обуславят изхода на спора, тъй като според практиката на ВКС площта на урегулираните поземлени имоти не техен определящ признак за тяхната индивидуализация (същата се извършва чрез заснемането им по действащия подробен устройствен план, който определя и техния пространствен обхват), а доколкото площта на един имот има значение за правилното определяне на неговата действителната стойност, респ. за сумите, които следва да се заплатят за уравнение на дяловете, според тази практика при извършване на делбата по реда на чл.288, ал.1 ГПК /отм./, при който способ такива суми не се присъждат, тази оценка не е елемент от решението. Освен това с представените от касаторите три решения на ВКС, І г.о. са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице (с Р № 337 по гр.д.№ 666/10г.е прието, че спорът за действителната площ на допуснат до делба апартамент следва да се реши във втората фаза на делбата, тъй като от тази площ зависи неговата оценка и сумите, които следва да се заплатят за уравнение на дяловете; с Р № 487 по гр.д.№ 1277/09г. е прието, че съдът е длъжен да извърши делбата при очертаната с решението по допускането й рамка относно обектите и страните, т.е. заснети с кадастралната карта, а Р № 324 по гр.д.№ 1488/10г. се отнася до въпроса за процедирането на въззивния съд, когато районният съд е допуснал делба на имот, индивидуализиран в исковата молба по отменен регулационен план).
Последният поставен въпрос също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като се отнася до въззивното решение в частта му за разноските, в която част е налице друг път на защита – по чл.248 ГПК. Наред с това представеното във връзка с него определение № 389 по гр.д.№ 293/10г. на ВКС, ІІ г.о. се отнася за направени разноски в производство по чл.32, ал.2 ЗС, а не до настоящия случай и противоречие с него не е налице.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 Т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на визираните в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които по отношение на поставените въпроси не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, като делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането по чл.248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № V-71 от 29.05.2013г., постановено по в.гр.д.№ 749/13г. на Бургаския окръжен съд.
В р ъ щ а делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по искането на Н. Д. К. и В. Д. Я. по чл.248 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: