Определение №396 от 15.8.2016 по ч.пр. дело №2857/2857 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

гр. София 15.08.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2857 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответниците С. И. А. и И. С. А. срещу определение № 169/20.05.2016 г. по гр. дело № 1719/2016 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане касационна им жалба с вх.
№ 1693/17.02.2016 г. против въззивно решение № 12/11.01.2016 г. по гр. дело № 1152/2015 г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Жалбоподателите твърдят, че цената на предявените искове е над 5 000 лв., поради което въззивният акт попада в обсега на чл. 280 от ГПК и подлежи на касационна проверка. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на друг състав за произнасяне относно допустимостта на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимиранр стране, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че в случая се обжалва решение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявения иск е в размер на сумата 4060.70 лв.. Прието е, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 , вр. с т. 2 ГПК размерът на цената по иск за съществуване на транслативен договор с предмет вещни права върху недвижим имот съвпада с данъчната оценка, респективно с пазарната стойност на вещното право, като в конкретната хипотеза цената на иска по чл. 135 ЗЗД е сборът от данъчните оценки на имотите.
С оглед на това е формиран извод, че касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по предявен от ищеца – ответник по касацията [фирма] срещу С. И. А. и И. С. А. отменителен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него на договор за дарение на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № *, том *, рег. № ** по нот. дело
№ 2/08.01.2013г. на нотариус С. К., с рег. № *** в НК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска за действителността на договор е стойността на същия, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, съгласно препращането към т. 2 на чл. 69, ал.1 ГПК е данъчната оценка, респективно пазарната цена на вещното право. В случая цената на иска се определя въз основа на сбора от данъчните оценки на недвижимите имоти – предмет на оспорвания договор за дарение. Видно от приложените удостоверения, издадени от Отдел „МДТ“ към [община] с изх. № [ЕГН]/09.06.2014 г., на л. 42 – 47 от първоинстанционното дело, данъчните оценки на имотите са както следва: за ПИ ****** – общо 858,80 лв.; за ПИ ****** -1530,40 лв.; за ПИ ****** – 694,70 лв.; за ПИ ****** – 506,30 лв. и за ПИ ****** – 470, 50 лв. или общият им размер е 4060,70 лв.. С определение № 288 от 23.06.2014г. по гр. д. № 448/2014г. Великотърновският окръжен съд е констатирал, че цената на иска е 4060.70 лв., прекратил е делото и го е изпратил по подсъдност на Великотърновския районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, поради което окончателно определената цена на предявения иск е в размер на 4060,70 лв.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК – с касационната жалба на ответниците С. И. А. и И. С. А., [населено място], е обжалвано въззивното решение № 12/11.01.2016 г. по гр. дело № 1152/2015 г. на Великотърновския окръжен съд с цена на иска до 5000 лв. Това решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и правилно съставът на ВКС я е оставил без разглеждане.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение № 169/20.05.2016 г., постановено по гр. дело № 1719/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 1693/17.02.2016 г., подадена от С. И. А. и И. С. А., [населено място], против въззивно решение
№ 12/11.01.2016 г. по гр. дело № 1152/2015 г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по гр. дело № 1719/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top