Определение по т.д. №187/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 396
гр. София, 17.06.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №187/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №437 от 20.10.2010 г.на Варненски окръжен съд по в.т.д. №1146/2010 г. , с което е потвърдено решението на В. от 12.05.2010 г. по гр.д. № 954/2010 г. , с което касаторът е осъден да предаде държането на Е. –Р. Е.-гр.В. върху Детски център от 190 кв.м и зала детски и5гри с площ от 57 кв-м. ,находащи сена втория етаж в сграда с адрес:гр.В., [улица], З., изградена в терен,съставляващ поземлен имот №1757, кв.38 па плана на [населено място], З. по иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи правните въпроси от значение за спора, без да се позовава на някае от основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема за доказани обстоятелкствата, че между страните е бил сключен договор за наем по силата, на който ищецът като наемодател е предал процесните имоти в държане на ответника-наемател срещу задължението на последния да заплаща помесечна наемна цена от 1626 евро през 2009 г. и от 2 4439 евро за 2010г.. Ответникът не е изпълнявал тези си задължения за период повече от шест месеца, което е дало основание на наемодателя да развали договора с едностранно предизвестие/нот. покана/, надлежно връчена на ответника. Доколкото липсват доказателства, че последният е предал обратно на наемодателя фактическата власт върху имотите, предмет на разваленото наемно правоотношение, то искът за това с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, този за родовата подсъдност на иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД, с оглед цената на иска на окръжен съд като първа инстанция,а не на районен както е приел и се произнесъл съда в обжалваното решение.
Въпросът за родовата подсъдност на иска е свързан със самото съществуване на правото на иск , т.е. с допустимостта на съдебното решение. Съгласно изразеното от ОСГТК на ВКС становище в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Касаторът не сочи и не обосновава основанията по чл.280 ал.1 от ГПК по този въпрос , но обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение/така: цит.ТР/, поради което такова следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №437 от 20.10.2010 г.на Варненски окръжен съд по в.т.д. №1146/2010 г..
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата във връзка с чл. 69 ал.1, т.5 от ГПК сумата от 762,92 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.