О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 18.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 230/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1504 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 1349/2017 г. на Варнeнски окръжен съд е отменил решение № 709 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. № 8723/2015 г. районен съд-В. в частта, с която М. Е. М., С. П. Н. и М. Н. Н. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат част от изграден от тях път, преминаващ по източната част на поземлен имот, намиращ се в [населено място], с идентификатор 10135.3506.621, собственост на ищеца Н. И. С., която част е с площ от 32 кв.м. и е изградена от чакъл и траверси, както и в частта за присъдените разноски. Вместо това е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС като неоснователен.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. С., подадена чрез адв. М. Н., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че е налице противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без да е формулиран правен въпрос. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без да са изложени никакви конкретни съображения.
Ответниците по касация М. Е. М., С. П. Н. и М. Н. Н. са подали писмен отговор, чрез адв. С. С., в който оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Претендират разноски.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. С. против М. Е. М., С. П. Н. и М. Н. Н., в която се навеждат доводи, че с действията си ответниците – собственици на съседни на този на ищеца имоти, са му попречили да упражнява пълноценно правото си на собственост. Ищецът твърди, че ответниците незаконно са изградили път от чакъл и траверси, който преминава през имота му, наред с това поради изграждането на пътя са изсипали имота му със земни маси.
В молба за уточняване на исковата молба от 15.02.2016 г. е конкретизирал, че достъпът до неговия имот се е осъществявал по пътека, заснета в КК с идентиф. 10135.3506.1077, която граничи от север и изток с неговия имот, която е имала ширина недостатъчна за преминаване на лек автомобил. По него искане със заповед № 3322 от 24.08.2012 г. кметът на [община] е разрешил да се прокара улица тупик до неговия имот, трасето на която е посочено върху съществуващата пътека и част от терена на имотите от изток на пътеката за осигуряване на ширина от 3.50 м. на улицата съгласно изискването на чл. 81, ал. ЗУТ. Същата не е била реализирана. Собствениците на съседни на неговия имот, посочени като ответници по иска, са направили също искане за продължаване на улицата тупик до техните имоти. След издадено разрешение са прокарали временен път, който включва съществувалата пътека и част от неговия имот по протежения на източната му граница като при изпълнения завой навлиза в имота му значително над определената ширина от 3.50 м.
Пред първоинстанционния съд са изслушани съдебно-технически експертизи, от чиито заключения се установява, че достъпът на имота на ищеца е бил осигурен по пътека с ширина 1.50 – 1.70 м. След като е изпълнена заповед № 3322 от 24.08.2012 г. на кмета на [община] на място е направен временен път с ширина 3.50 м. от трошенокаменна невалирана настилка. По източната част на имота на ищеца е направен път от стоманобетонови траверси върху трошено каменна настилка, който засяга ивица от имота на ищеца с размери от ширина 1.80 и дължина от 20 м. по данни на единичната експертиза, а по данни на тричленната е отнел 32 кв. м. Пътят е изграден от ответниците.
В хода на въззивното производство на основание чл. 266 ГПК като писмено доказателство е приета заповед № 3857/15.09.2015 г. на кмета на [община], която е оспорена по съдебен ред и впоследствие потвърдена с решение № 839/15.04.2016 г. на Административен съд – Варна, оставена е в сила с решение № 2808/08.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8994/2017 г. на Върховен административен съд. С посочената заповед е разрешено прокарването на временен път с ширина 3.50 кв. м., като от съществуващ път, обозначен на кадастралната карта с идентификатор 10135.3506.1079 се завие на север, премине се по отворен на място временен път на основание заповед № 3322/24.08.2012 г. на кмета на [община] през чужди поземлени имоти, включително и в ПИ с идентификатор 10135.3506.621, собственост на Н. И. С., Д. Н. С. и И. Н. С., със средна дължина 22 м. и средна ширина 1.90 м., с обща площ от 42 кв. м. Във връзка с приетото доказателство е назначена нова експертиза от въззивния съд, експертът е дал заключение, че процесните 32 кв. м. от източната част на имота на ищеца са част от трасето на временния път, по отношение на който е издадена цитираната заповед на кмета на [община]. Вещото лице е отговорило, че при преминаването на автомобили по пътя е възможно попадане на чакъл до 5-10 см. в имота на ищеца. При преценка на изложеното, окръжен съд- В. е достигнал до извода, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС. Доказано е правото на собственост на ищеца върху имота, в който навлиза временният път, осъществяващ достъп до имотите на ответниците, но доколкото този път е изграден в изпълнение на влязла в сила заповед на Кмета на [община], не е налице неправомерно поведение от страна на ответниците. Прокарването на временният път е разрешено на основание чл. 190, ал. 6 във вр. с ал. 1 ЗУТ с заповед № 3857/15.09.2015 г. В нея е указано, че терените от обслужваните от пътя имоти, които са необходими за прокарването му, ще бъдат оценени и заплатени на собствениците по реда на чл. 210 ЗУТ, след влизане в сила на заповедта.
Изложеното е обосновало крайния извод на въззивния съд за неоснователност на негаторната претенция, който е мотивиран с това, че не са извършени незаконни действия от ответниците при завземане на част от имота на ищеца за реализиране на разрешения по установения в закона ред временен път.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, в действащата редакция предвид измененията с ДВ бр. 86 от 2017 г., допускането на касационно обжалване е обусловено от повдигане на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на общото основание за допускане на касационна проверка не са загубили сила дадените разяснения за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Поради изложеното и липсата на формулиран въпрос от страна на касатора следва, че не е налице основание за допускане на касационна проверка.
Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е очевидно неправилно. Жалбоподателят само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, но не е мотивирал наличието на такава. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв., чието плащане в брой е установено от приложения по делото договор за правна помощ от 19.12.2017 г., сключен с адв. С. С..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1504 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 1349/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. С. от [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2 ГПК да заплати на М. Е. М., от [населено място], [улица], С. П. Н. и М. Н. Н., двамата от [населено място], [улица], и със съдебен адрес за тримата [населено място], [улица], ет. 1, кантора 2, чрез адв. С. С. сумата от 250.00 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: