О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
Гр.София, 19.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4200 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1452/1.07.16 по г.д.№.995/16г. на Бургаски окръжен съд, ГО, е потвърдено определение от 10.05.16 по г.д.№.83/16 на Поморийски районен съд – с което е прекратено производството по предявения от настоящия касатор иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за приемане за установено, че в хода на дела между страните ответната кооперация е ползвала документ с невярно съдържание – удостоверение за търпимост №.476-С/2.06.04 на [община].
Постъпила е частна касационна жалба от З. А. Г. и К. А. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна Потребителна кооперация „Г. С.” оспорва жалбата.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Бургаски окръжен съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство – ползване на неистински документ. Посочил е, че в предмета на доказването му се включва установяване на неистинност на документа-какъвто би бил предмета на доказване и по иск за установяване неистинност на документ по чл.124 ал.4 ГПК. Иск за установяване на неистиннност на документ по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК, обаче, е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му съобразно чл.193 ал.1 ГПК /ТР.5/14.11.12 по т..д.№.5/12 на ОСГТК на ВКС/. Разглежданият случай е такъв – в производството, в което документът е бил представен, ищецът е оспорил истинността му и оспорването не е проведено успешно. Поради това и не съществува правен интерес за провеждане на иск за оспорването му, макар и косвено – чрез иск по чл.124 ал.5 ГПК, а не директно, и предявеният иск е недопустим.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следния въпрос: „Следва ли да се прилага по аналогия тълкувателната практика на ОСГТК /в конкретния случая ТР 5/14.11.12 на ВКС по тълк.д.№.5/12, ОСГТК/, свързана с прилагането на чл.124 ал.4 ГПК, по казуси, уредени от други правни норми – чл.124 ал.5 ГПК, касаещи друг вид отношения, други процесуални способи и при положение, че искът по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпление се явява специален спрямо иска по чл.124 ал.4 ГПК за установяване на неистинност на документ?”.
Настоящият състав намира, че в случая основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. И. от касаторите въпрос е неотносим към решаващато воля на въззивната инстанция – и поради това не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Това е така, доколкото съдът не е излагал мотиви и не е приемал, че се касае до прилагане на тълкувателно решение по аналогия. Въззивната инстанция изрично е посочила какъв е обхвата на иска по чл.124 ал.5 ГПК, както и че същият предпоставя установяване на неистинност на документ. В този случай, и именно с оглед необходимост от установяване по реда на ГПК на такава неистинност – каквато би била предмет на установяване и с иска по чл.124 ал.4 ГПК, за допустимостта на този иск се отнасят същите условия, които важат за допустимостта на иска за установяване на неистинност на документ по реда на чл.124 ал.4 ГПК. От друга страна, доколкото се иска установяване на неистинност на документ, който е бил представен в друго гражданско производство, бил е оспорен от настоящите ищци и това оспорване не е било проведено успешно, с това възможностите им да докажат неговата неистинност по това дело е изчерпана и те няма правен интерес от самостоятелното й установяване в отделно производство – за да искат на тази база отмяна на вече постановеното влязло в сила решение по делото, по което този документ е бил представен.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1452/1.07.16 по г.д.№.995/16г. на Бургаски окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: