О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 20.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 992 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение от 25.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 542/2014 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил решението на първата инстанция, като е изменил същото единствено по отношение на размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Съдът е приел, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 04.02.2014г., връчена на тази дата , считано от същата трудовото правоотношение между страните е прекратено , като посочените основания са липсата на притежаване от страна на ищеца на необходимото образование-висше-образователно-квалификационна степен- „Професионален бакалавър”, „Бакалавър”- за изпълнение на работа, въведено като изискване в длъжностната характеристика за изпълнение на длъжността „оперативен дежурен” ОМП, „поддържане на запаси и мощности” при [община]. Съдът е приел, че въведеното като основание за прекратяване на правоотношението предполага липса на необходимото образование и професионална квалификация, които изисквания да са въведени от работодателя след възникване на трудовото правоотношение с нова длъжностната характеристика и на които ищецът не е отговарял. Прието е от състава на въззивния съд, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е по целесъобразност – тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход. Съдът е приел, че доколкото страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. От правна страна, съдът е приел, че злоупотреба с права от страна на работодателя в посочената хипотезата е налице, когато е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено, като в тази насока съдът е приел, че следва да извърши преценка не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават наличие на злоупотреба с право, като в тази връзка индикация за злоупотреба с право биха били съвсем произволни промени в изискванията за заемане на длъжността, които не кореспондират с характера на работата или нуждите на производството. Въззивният съд е приел, че изменението на изискването за образование за процесната длъжност от средно на висше (т. е. – от по-висока степен), следва да се прецени и с оглед на това, че липсва каквото и да е изискване за специалността да се разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието, пряко необходимо за изпълнение на трудовите функции. Прието е, че за длъжността на ищеца изискването за образование е изменено само по степен, без да е въведено ново изискване за вид на образованието или за някаква допълнителна квалификация по дадена специалност, и без по какъвто и да било начин да са изменени с новата длъжностна характеристика задълженията, отговорностите, организационните взаимоотношения и необходимата компетентност за изпълнението на длъжността, която заемал, а това не може да бъде констатирано и на база докладната записка на прекия ръководител на звеното. Въз основа на горното съдът е приел, че без да е налице законно основание за това, като в тежест на работодателя е доказване законността на уволнението, предвид на което правилно е бил уважен и искът по чл.344,т.1 от КТ.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По отношение на позоваването на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не сочи правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – сочи се, че „атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС”, без да е посочен правния въпрос, при разрешаването на който съдът де е допуснал соченото противоречие. Само на това основание, с тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК, следва да се приеме, че не е налице соченото касационно основание. За пълнота следва да се посочи, че при позоваването на сочените в изложението решения, касаещи довод за различия в тълкуването на разпоредби на КТ, въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС по въпроса за преценката на наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, доколкото е бил задължен да направи тази преценка, тъй като с исковата молба е въведен този довод. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, в т.ч. и по отношение на твърдението му за наличие на злоупотреба с право. В този смисъл е решение № 23/2012 г. по гр.д.№799/2011 ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, с оглед тълкуването с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е съобразил задължителната практика по този правен въпрос, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочат се правни въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл и които според касатора са в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочените правни въпроси са „липсата на образователно-квалификационна степен” при изменение на изискването за образование от средно на висше за дадена длъжност обуславя ли извод за злоупотреба с право от страна на работодателя” и „моментът на въвеждане на изискването за образование обуславя ли извод за злоупотреба с право от страна на работодателя”. Съдът не е приел, че липсата на образователно-квалификационна степен при изменение на изискването за образование от средно на висше за дадена длъжност обуславя извод за злоупотреба с право от страна на работодателя и че моментът на въвеждане на изискването за образование обуславя извод за злоупотреба с право от страна на работодателя, като неговите изводи за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя са различни, описани по-горе в мотивите към настоящото определение. По така поставените въпроси, въззивният съд не е дал положителен отговор, за да са относими към настоящото производство, поради което на това основание не следва да се допуска касационното обжалване на соченото от касатора касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, в размер на 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 026921/11.02.2015 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 542/2014 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА [община] да заплати на О. М. М. от [населено място], [улица] сумата 360 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.