О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр.София 22.05.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3896 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Дружество за касови услуги“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., срещу решение от 10.05.2018г., постановено по в.гр.д.№16603/2017г. на Софийски градски съд, с която след отмяна на решение от 26.08.2014г. по гр.д.№8096/2010г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Дружество за касови услуги“ АД срещу Х. А. Д., Т. В. Т., О. О. С., П. М. А. и И. С. Й. искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците по касационната жалба Х. А. Д., чрез процесуален представител адв.В., О. О. С., чрез процесуален представител адв.С., П. М. А., чрез процесуален представител адв.В. и И. С. Й., чрез процесуален представител адв.А., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излагат в писмени отговори. Х. А. Д., П. М. А. и И. С. Й. претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Дружество за касови услуги“ АД срещу Х. А. Д., Т. В. Т., О. О. С., П. М. А. и И. С. Й. при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и лихвата за забава в размер на 4 258, 40лв. за периода от 21.05.2009г. до 19.02.2010г.
Установено е, че към 27.04.2009г. ответниците са били в трудово правоотношение с ищеца и са заемали длъжността „касиер“. Регулирането на дейността на дружеството, която е свързана с приемане на ценни пратки с парични средства, се осъществява чрез вътрешни актове, приети от работодателя и известни на ответниците. При работодателя е изградена система във функционалната структура „дебаркадер“, където са работили ответниците, която не позволява да има контакт между предаващите и приемащите ценните пратки. Монтирани са видеокамери в това помещение, което е друг начин за осъществяване на контрол по отношение на работещите там касиери. Влизането на външни лица, извън работещите в помещението „дебаркадер“ е забранено, като достъпът на служителите се извършва чрез индивидуални електронни карти и е в зависимост от мястото където работят. Те имат възможност да влязат само там, но не и в друго помещение.
Установено е, че Х. Д. и Т. Т., които са били първа смяна на 27.04.2009г. с работно време от 06.30ч. до 14.30ч., са приели ценните пратки на „Кауфланд България“ ЕООД – в представените приемно- предавателни протоколи от тази дата двете ценни пратки от по 60 000 лв. са отбелязани като приети. Всички приети ценни пратки, сдържащи парични суми, не са въведени в информационната система на дружеството за касови услуги от приелите ги, а от втората смяна. В нея на 27.04.2009г. са работили П. А., О.С. и И.Й.. Тяхното работно време е било от 14.00ч. до 22.00ч. Всички пратки, които е приела първата смяна са предадени на втората смяна и те са въведени в информационната система на дружеството- ищец от горните служители. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания и огледът на видеозаписите не се установява по категоричен начин, че от структурата „дебаркадер“ след приемането на ценните пратки на „Кауфланд България“ ЕООД, двете липсващи ценни пратки са били взети от служители на ищеца. Установено е, че съгласно чл.55 ВПКД всички операции, свързани с касовата дейност на „ДКУ“ АД се регистрират в информационната система, обслужваща основната дейност на дружеството. Регистрирането на операциите се извършва в електронен вид, посредством информационна система, отразяваща ясно и вярно вида, размера и основанието на извършването им. Ценните пратки се поставят в специални опаковъчни пликове с уникален номер и бар код. Именно по последния пратките се въвеждат в информационната система като се прочита от електронен четец. В системата влиза този номер, с който е обозначена ценната пратка – номера върху плика. В една ценна пратка може да има няколко плика, но на 27.04.2009г. всеки един плик е бил обявен като отделна ценна пратка. След като пратките се приемат физически, те трябва да се „вкарат“ и в информационната система и това става посредством прочитане на бар кода с електронен четец.
Въззивният съд е приел, че доколкото не се спори, че втората смяна е получила всички ценни пратки, получени физически от първата смяна, и тях е въвела в информационната система, то липсващите две на обща стойност 120 000 лв. не са въведени в нея и респективно не са били получени от Хр. Д. и Т. Т.. Посочено е, че този извод е направен и в изготвената докладна с вх. № Сф- 149/21.05.2009г. Липсата е установена именно чрез информационната система, която отразява максимално вярно и точно получените ценни пратки в „дебаркадер“. С оглед на това е прието, че работодателят не е доказал по безспорен и категоричен начин, че ценните пратки са предадени на отчетниците в кръга на изпълняваните от тях трудови функции и поради това не може да се ангажира пълната им имуществена отговорност на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи въпроси: 1„когато работодател не предава пряко стоково-материални ценности на отчетник, а те се предават от трета страна, като работодателят е регламентирал с вътрешни правила реда, по който се извършва предаването и прехвърлянето на материалната отговорност от тази трета страна на отчетника и отчетникът отговаря за сравняването, преброяването на получените стоково-материални ценности, както и за подписването на приемателно-предавателния протокол, носи ли работодателят доказателствена тежест за фактическото предаване и получаване на стоково-материалните ценности“; 2“следва ли в случаите по т.1 при получаване на стоково-материалните ценности от отчетник, като представител на работодателя, да се счита, че с подписването на приемателно-предавателния протокол отчетникът фактически е получил от работодателя посочените в протокола стоково-материалните ценности“; 3“длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при разглеждане на спор по чл.207, ал.1, т.2 КТ да обсъди всички доказателства по делото, установяващи наличието на липса, или изводите си за този факт следва да гради единствено върху въведените лично от отчетника данни в информационната система на работодателя за получените стоково-материалните ценности, с което те се счита за заприходени“; 4.“длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при разглеждане на спор по чл.207, ал.1, т.2 КТ да изследва дали отчетникът е представил доказателства, оборващи презумпцията за виновното причиняване на липсата“. Касаторът сочи, че касационното обжалване следва са де допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Доколкото касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за пълнота следва да се изложи, че касаторорът не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това по приложението на чл.207, ал.1, т.2 КТ, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. По първия въпрос относно доказателствената тежест по иска с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, в практиката на ВКС се приема последователно и безпротиворечиво, че в доказателствена тежест на работодателя по предявения от него иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ е да докаже, че материалните ценности са поверени на ответника „под отчет”, а на ответника – да докаже възраженията си. Предаването на поверените на служителите парични средства или други материални ценности под отчет подлежи на установяване с писмени доказателства. Преценката дали по конкретното дело е установено предаването на паричните средства или други материални ценности на отчетника е фактически въпрос, който се преценява с оглед на конкретните данни по делото, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси относно доказателствената тежест за предаването на паричните средства. По втория от поставените то касатора въпроси следва да се посочи, че събиране, след което се носи отговорност от материално-отговорно лице има и при получени от трети лица стоково-материални ценности, когато същите следва да се отчетат на работодателя. Съответно е налице условието, при което ще намери приложение оборимата презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук – и за неговата вина и отговорност при неотчитане /реш.№ 449/3.07.2006г по гр.д. № 2732/2004г. ВКС, IV г.о., р. № 1105/23.10.2008г.по гр.д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г.о., р.№ 1659/27.10.2005г. по гр.д. № 1195/2003г. на ВКС, III г.о., както и реш. № 380/2010 по гр.д № 758/2009г ІІІ г.о. на ВКС и др., по реда на чл. 290 ГПК/. Но както се посочи по-горе, преценката дали по конкретното дело е установено предаването на паричните средства или други материални ценности на отчетника е фактически въпрос, който се преценява с оглед на конкретните данни по делото. Правилността на изводите на въззивния съд в тази насока не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване, освен при очевидна неправилност на въззивното решение, каквато в случая настоящият съдебен състав не намира вероятност да е налице. Третият поставен от касатора въпрос предпоставя в себе си въззивният съд да не е обсъдил всички доказателства по делото. Касаторът поставя и следния въпрос: “длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства за всички правнорелевантни факти по делото“, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, становищата и доводите на страните, извършил е преценка на събраните писмени и гласни доказателства. Несъгласието на касатора с изводите във въззивното решение не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е установено с писмени документи предаването и приемането на получените ценни пратки от касиерите от първа смяна на втора смяна, което е следвало съобразно вътрешните правила да бъде извършено с протокол за предаване-приемане, след заповед на директора на поделението, каквито обаче не са изготвени, а по отношение на приемането на ценните пратки от първата смяна възприетият в поделението начин на работа, за коригиране на който не са взети мерки, е бил да не се сверява броя на физически наличните приети ценни пратки с броя на описаните в протоколите на инкасаторите ценни пратки /докладна записка до изп.директор на л.143-147 от първоинстанционното дело/. Четвъртият от поставените от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Както се посочи по-горе по въпроса за разпределението на доказателствената тежест, преценка дали е проведено доказване, оборващо презумпцията за виновно причиняване на недостига от отчетника, комуто ценностите са предоставени „под отчет”, предпоставя работодателят да е установил, че ценностите са предоставени „под отчет” на ответника по иска, каквото доказване въззивният съд е приел, че не е успешно проведено от работодателя. Както се посочи по-горе правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, освен ако се касае до очевидна неправилност на въззивното решение.
Касаторът сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно. Твърденията на касатора в изложението за очевидна неправилност на решението, в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство на ответника по касационната жалба И. С. Й. в размер на 2100лв. – за адвокатско възнаграждение. Ответниците по касация П. М. и А. Х. А. Д. не представят доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2018г., постановено по в.гр.д.№16603/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Дружество за касови услуги“ АД, с ЕИК175327305, да заплати на И. С. Й., с [ЕГН], сумата 2100лв. /две хиляди и сто лева/ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: