ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
гр. София, 23.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1341 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение на Софийски градски съд, с което е върната насрещната искова молба на жалбоподателя поради недопустимост на предявените искове, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът „Елпром Харманли“ АД оспорва частната жалба с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество.
Съдът, въз основа на доказателствата и доводите на страните, прие следното.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Елпром Харманли“ АД искове за преустановяване на нарушения и за заплащане на обезщетение за вреди във връзка притежавани от него национална марка и марка на ЕС, и двете включващи словния елемент „ELPROM“, правата върху които се твърди да са нарушени от ответника чрез използването в търговската му дейност във връзка със стоки от същия вид на сходни знаци, включващи същия елемент.
Ответникът е оспорил исковете с подробни възражения, основани най-общо на правото му да ползва фирменото си наименование, на липсата на отличителност на конкретния словен елемент и недобросъвестност на ищеца.
Едновременно с отговора на исковата молба е депозирал и насрещна искова молба с искове за установяване на недобросъвестност на ищеца при заявяването на регистрацията на двете марки, подробно изведена от основното твърдение на ответника за липса на отличителност на словния елемент на марките.
Ищецът е оспорил насрещните искове с подробни възражения, в частност за недопустимост поради липса на интерес, а именно че ищецът не е изложил твърдения да е действителен притежател на марките съгласно изискването на чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО, а напротив – оспорва възможността да изпълняват функцията на марки с оглед твърдението за неотличителност на словния им елемент; че евентуалното уважаване на исковете за недобросъвестност не би имало значение за основните искове; че предявените искове нямат за предмет самостоятелно право на ответника в противоречие с функцията на насрещния иск като средство за самостоятелна защита; че съдът не разполага с компетентност да се произнесе по отличителната способност на марката.
За да прекрати производството в обсъжданата част, първоинстанционният съд е приел, че предявеният насрещен иск е недопустим поради липса на интерес поради липсата на твърдения на ответника – насрещен ищец за колизия между марки (с оглед легитимацията за предявяване на иск за недобросъвестност само от действителния притежател на марката съгласно чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО).
Частната си жалба ответникът е обосновал с доводите, че вторият иск – по отношение на марката на ЕС – се подчинява на нормите по Регламент (ЕС) 2017/1001, където липсва ограничение на легитимацията, във връзка с което е заявено уточнение. По допустимостта на първия иск – по отношение на националната марка – е изложил доводи, че качеството „действителен притежател“ не е предпоставка за допустимост на иска, а въпрос по същество от значение за основателността му.
За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът не е изложил твърдения да е действителен притежател на националната марка, а напротив – оборва отличителността на знака, което изключва възможността той да е действителен притежател по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО. По отношение на марката на ЕС е приел, че след като първоначално в насрещната искова молба ищецът е формулирал искане за установяване на недобросъвестност и не е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, то уточняването в частната жалба, че се претендира заличаване на марката, представлява недопустимо изменение на иска с подмяната на първоначалния иск с нов.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС по въпроса (уточнен съобразно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК) за правомощията на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска при наличието на нередовности на исковата молба – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и произнасяне в противоречие с практиката на СЕС във връзка с уредбата на процесуалните въпроси, включени в режима на марките на ЕС и относно съдържанието на понятието „недобросъвестност“ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с аргументи за липса на развита практика по отношение на насрещния иск по чл. 128 вр. чл. 59, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 по въпросите сезираният с иск за заличаване на марка на ЕС национален съд дължи ли квалификация на иска по релевантните разпоредби на регламента или следва да приложи националното право, както и качеството „действителен притежател“ представлява ли процесуална предпоставка за допустимост на такъв иск или същият може да бъде предявен от всяко лице.
При преценката на поставените въпроси касационната инстанция намери, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Във връзка с основанието по т. 2 следва да се посочи, че конкретен правен въпрос не е формулиран, а общо се поддържа противоречие на обжалваното определение с практиката на СЕС, което обаче е въпрос по правилността на определението, извън предмета на фазата по допускане на касационното обжалване. Следва също да се посочи, че цитираните от жалбоподателя решения на СЕС не третират въпроси от значение за настоящото частно производство, което има за предмет допустимостта на предявените насрещни искове, а се отнасят до съдържанието на понятието „недобросъвестност“ в контекста на правната уредба на марката на ЕС, т. е. като практика могат да имат евентуално значение по съществото на спора.
Не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Без да е необходимо да се обсъжда в конкретния случай доколко това основание е приложимо във връзка с формирането на практика по приложението на правото на ЕС – с оглед разпоредбата на чл. 267 ДФЕС, достатъчно е да се посочи, че твърдяната необходимост от формиране на практика по посочените въпроси не е обоснована съобразно изискванията на т. 4 от ТР № 1/2009 г., доколкото не са изложени доводи да са налице непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, които да налагат създаването на практика за преодоляването на такива.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът прие следното.
Установена е последователна практика, вкл. цитираната от жалбоподателя, съгласно която при противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба първоинстанционният съд е длъжен да укаже на страната да отстрани противоречието по реда на чл. 129 ГПК; същото задължение във връзка с приложението на чл. 130 ГПК първоинстанционният съд има и когато от исковата молба не следва по категоричен начин извод за недопустимост на предявения иск, в който случай на ищеца следва да бъдат дадени указания за обосноваване на съответните предпоставки за допустимост. Когато първоинстанционният съд върне исковата молба, респ. прекрати производството, при произнасянето си по частната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт въззивният съд дължи цялостна проверка на правилността му, дори и извън изложените в жалбата основания (ТР № 6/2017 г. на ВКС-ОСГТК).
С оглед изложеното поставеният въпрос за правомощията на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска при наличието на нередовности на исковата молба е релевантен, доколкото е поставен в основата на решаващия извод на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение, а във връзка с установената практика, посочена по-горе, касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на обжалваното определение със същата.
Установява се от съдържанието на насрещната искова молба, че са предявени два насрещни иска, свързани с регистрираните от първоначалния ищец национална марка и марка на ЕС, и обосновани с твърдения за недобросъвестност при заявяването им.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО националната регистрация на марка се заличава на основание недобросъвестност на заявителя, установена с влязло в сила съдебно решение и по искане на действителния притежател на марката (чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО). Качеството „действителен притежател“ обаче е условие за допустимост на административното производство за заличаване, а в предхождащото го исково производство по иска за установяване на недобросъвестност това качество е от значение не за допустимостта, а за основателността му, като ищецът следва да докаже, че към момента на заявяване на марката от страна на ответника е ползвал в търговската си дейност знак, определящ го като действителен притежател (т. д. № 370/2017 г., ВКС, І т. о.). Следователно липсата в исковата молба на твърдения в тази насока не обосновава извод за недопустимост на иска за недобросъвестност, и то поради липса на интерес, а представлява нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, изразяваща се в непълнота на обстоятелствата, на които се основава искът, която може да обоснове връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, но не и на основание чл. 130 ГПК.
В разглеждания случай в насрещната искова молба не са изложени твърдения преди и към момента на заявяване на процесните марки от страна на първоначалния ищец ответникът да е ползвал сходни знаци, включващи спорния елемент „ELPROM”, в търговската си дейност – нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК съобразно изложеното по-горе, за чието отстраняване първоинстанционният съд не е дал съответните указания. Тук следва да се отбележи, че съобразно посочената практика, изискваща категорично обосноваване на извода за недопустимост на иска, оспорването от страна на насрещния ищец на отличителната способност на процесните марки, в частност на спорния елемент „ELPROM”, не изключва дефинитивно ползването на същия елемент от страна на насрещния ищец.
Наред с това, по отношение на иска за недобросъвестност при заявяване на марката на ЕС е налице друга нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума. Съобразно регистрацията на марката искът се подчинява на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1001, които не предвиждат самостоятелен установителен иск за недобросъвестност, а иск (предявен под формата на насрещен съгласно чл. 128) за обявяване на недействителност на основание недобросъвестност (чл. 59, §1, б. „б“). Поради това формулираният по този иск петитум за установяване на недобросъвестност не съответства на заявеното основание, изведено от обстоятелствената част – нередовност, за чието отстраняване първоинстанционният съд също не е дал съответните указания. С оглед изложеното предприетото в частната жалба в тази насока следва да се квалифицира именно като уточнение на петитума на иска, а не като недопустимо изменение на същия.
С оглед изложеното, като е постановил връщане на исковата молба на основание недопустимост – при наличие на нередовности на исковата молба от значение за извода за недопустимост – първоинстанционният съд се е отклонил от установената практика, което е следвало да бъде съобразено от въззивния съд съгласно ТР № 6/2017 г. Поради това обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството, при което на ищеца по насрещните искове следва да бъдат дадени точни указания за излагане на конкретни обстоятелства за осъществявано от него в търговската му дейност (извън фирменото наименование) ползване преди и към момента на заявяване на процесните марки на знаци, включващи спорния елемент „ELPROM”, както и за формулирането на надлежен петитум по иска, основан на недобросъвестност при заявяването на марката на ЕС, едва след изпълнението на които указания може да бъде извършена повторна преценка за допустимост на насрещните искове.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на определение № 1054/25.03.2019 г. по ч. гр. д. № 3602/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Отменя определение № 1054/25.03.2019 г. по ч. гр. д. № 3602/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3056/2017 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на насрещната искова молба.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: