О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
[населено място], 25.04. 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №721/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. И. Ч. и Ш. И. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв.Р. Р. – САК срещу решение №287 от 21.02.2011г., постановено по гр.дело №485/2010г. на САС, в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. Оплакванията на касаторите се отнасят до неправилното приложение на чл.52 ЗЗД, за неправилно прилагане на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които търпят от смъртта на починалия им при ПТП син. Позовават се на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК чрез представените съдебни актове на САС и определение по чл.288 ГПК на ВКС, ТК.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор излага съображения за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по единствено спорния по делото въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД е различна, с оглед на различните факти за всеки конкретен случай. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството пред съдилищата е образувано по предявени субективно съединени искове от И. И. Ч. и Ш. И. Ч. от [населено място], като родители на починалия им син Д. И. Ч. при ПТП на 20.04.2008г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователното дружество, покриващо гражданската отговорност на виновното за ПТП и смъртта на сина им лице В. Д. А.. СГС е уважил исковете с правно основания чл.226 КЗ в пълен размер. САС е намалил размера на обезщетенията от 200 000 лв. на 100 000лв. Единствено спорен въпрос пред касационната инстанция е този за размера на обезщетението.
Въпросът за определяне на размера на претендираното обезщетение за търпени неимуществени вреди е релавантен за изхода на спора по делото. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий визиран в чл.52 ЗЗД. В случая при определяне на размера на обезщетението решаващият съд се е съобразил с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочените в ПП на ВС обстоятелства и критерии, като въззивният съд е посочил конкретните обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението – характера на уврежданията – загуба на син, търпените от загубата силни страдания, свързани с установените отношения на обич и привързаност между пострадалите и неговите родители, които продължават със същия интезитет и по настоящем, възрастта на пострадалия. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и тези указания са съобразени от САС, а доколкото е необходима конкретна преценка на фактите за причинените вреди за всеки отделен случай при риска “Гражданска отговорност” не може да се формира единна практика, валидна за всички случай.
В случая обаче не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените решения на САС не обосновават извод за противоречива разрешаван от съдилищата правен въпрос, доколкото те не формират практика, тъй като няма отбелязване да са влезли в сила. Съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика, какъвто не е случая.
Представеното определение по т.д. № 945/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , постановено по чл.288 ГПК, с което е допуснато въззивното решение до касационен контрол, не формира съдебна практика, съгласно ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС доколкото към датата на постановяване на настоящото решение, няма постановено решение по чл.290 ГПК.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287 от 21.02.2011г., постановено по гр.дело №485/2010г. на САС, гражданска колегия, четвърти състав, в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: