О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 231 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. К. против решение № 237 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 365/2011г. на Окръжен съд-Стара Загора, в частта, с която е отменено решение № 32/14.04.2011г. по гр.д.№ 600/2010г. на РС-Гълъбово в частта, с която са определени квоти от допуснатия до делба апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ 83,48 кв.м., с принадлежащото избено помещение № 19 със застроена площ 4,13 кв.м. и 9,843 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно место при квоти 4364/11358 ид.ч. за Д. Т. Т. и 6994/11358 ид.ч. за касаторката и вместо това делбата е допусната при равни квоти между тях.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – 23 от СК от 2009г., за допуснати процесуални нарушения поради не допускане на свидетел пред въззивната инстанция и за необоснованост на извода за липса на трансформация, тъй като даденото обезщетение на родителите било дарено на двамата бивши съпрузи.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран следния въпрос относно определяне правата на страните от недвижим имот, придобит като обезщетение за отчужден имот на родителите на единия съпруг, което е отстъпено от тях за покриване на цената на имота, получен от съпрузите, може ли да се приеме, че това обезщетение е дарено само на единия съпруг от неговите родители. Позовава се на Р № 241/04.04.1989г. по гр.д.№ 143/98г. ІІ гро. и Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като е формулиран само един въпрос, по който представената съдебна практика е неотносима
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 04.07.1976г. и е прекратен с развод, постановен с влязло в сила решение на 26.05.2010г. / при действието на новия СК. С констативен н.а. № 167,т.ІV/31.08.1983г. двамата съпрузи са признати за собственици на процесния апартамент, придобит като обезщетение за отчужден от родителите на съпругата недвижим имот. Придобивната цена на апартамента е 11358 лв., от които е приспадната сумата, получена като обезщетение от отчуждения имот в размер на 2631 лв. Останалата сума е изплатена със заем от Д., теглен от двамата съпрузи. Част от заема в размер на 2188 лв., ответницата твърди, че е изплатена от баща й с негови лични средства с дарствено намерение към нея.
РС е приел, че е налице частична трансформация с получената като обезщетение сума от родителите, приспадната от цената на апартамента. Не е призната трансформация за сумата, внесена от бащата за заплащане на заема.
Въззивната инстанция е приела, че приспадането на обезщетението от цената на апартамента е в полза на двамата съпрузи с дарствено намерение към тях, което следва и от факта, че нот. акт е на името на двамата съпрузи, поради което е отменил решението на РС в частта за квотите и е допуснал делба при равни квоти.
Поставеният правен въпрос е свързан с предмета на делото и е в пряка връзка с изложените мотиви, поради което обуславя общото основание за допускане до касация. Касаторката се позовава на Р № 241/04.04.1989г. по гр.д.№ 143/98г. ІІ гр.о., с което е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в това придобиване. С Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о., което е приложено към изложението е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на І гр.о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г.по гр.дело № 978/10г.на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието,че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В този смисъл е и Р № 125/01.03.2011г. по гр.д.№ 945/2010г. ІV гр.о. на ВКС.
С въззивното решение е прието, че факта на издаване на констативния нот. акт на името на двамата съпрузи изключва възможността за установяване на частична трансформация с получените в обезщетение суми от родителите на съпругата. Това становище е в противоречие с цитираните решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 237 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 365/2011г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от М. Т. К..
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: