3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 29.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 568 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, [населено място] с вх. № на ВКС 6629/10.07.2018 г. за присъждане на разноски за заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за депозиран отговор по касационната жалба, депозирана от М. А. И., [населено място], която не е допусната до касационно обжалване с определение № 434/02.07.2018 г. по настоящето дело.
Ответницата по молбата М. А. И. оспорва молбата за допълване на определението в частта за разноските и поддържа становище за нейната недопустимост поради непредставяне от ответника по касационната жалба и настоящ молител на списък на разноските по чл. 80 ГПК. Релевира и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като счита, че същото следва да се определи в размер 622,50 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба.
Съдът, като взе предвид данните от делото и обсъди становищата на страните, намира следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Видно от постъпилия отговор на касационна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, [населено място] чрез адвокат М. Г., в същата се съдържа искане за присъждане на разноски за образуваното въз основа на нея производство пред ВКС. Ответникът по касационната жалба е приложил към писмения отговор договор за правна защита и съдействие, сключен на 12.02.2018 г., в който е отбелязано, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заплатило на процесуалния представител адв. Г. в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер 5 000 лв. Приложеният договор служи за разписка, предвид удостовереното плащане на адвокатското възнаграждение.
Възражението на ответницата по молбата за недопустимост на молбата за допълване на определението поради непредставен списък по чл. 80 ГПК е неоснователно. Непредставянето на списък на разноските е процесуална пречка за искане за изменение на съответния съдебен акт в частта за разноските, но не и относно молбата за допълването му. Този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 80 във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК и от задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която „Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.“
С определение № 434/02.07.2018 г.по т. дело № 568/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 2337/13.11.2017 г. по гр. дело № 2911/2017 г. на САС, 12 състав. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило в открито заседание поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на ответника по касационната жалба ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД адвокатско възнаграждение в размер 5 000 лв. е прекомерно. Предметът на касационната жалба е решение на въззивен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част предявеният от М. А. И. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск на основание чл. 226 КЗ /отм./ е отхвърлен в частта за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата в размер 153,56 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и с което първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната му част за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за разликата над 153,56 лв. до 307,12 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Петитумът на касационната жалба е уважаването на исковете за имуществени и неимуществени вреди в пълния им размер, при което материалният интерес в касационното производство е равен на 20 307,12 лв.
Възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Следователно предвид определения материален интерес 20 307,12 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 854,41 лв., към която сума се дължи и ДДС в размер 170,88 лв. Общо минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е 1 025,29 лв.
Предвид направеното от ответницата по частната касационна жалба /касатор/ в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият съдебен състав счита, че на ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 1 800 лв., в която сума е включено и дължимото ДДС. При преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав не е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява сложността на делото от фактическа и правна страна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Л И :
ДОПЪЛВА определение № 434/02.07.2018 г. по търг. дело № 568/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение в частта разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като:
ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН[ЕИК] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.