О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 29.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1488/2016
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Б. от [населено място] против определение № 237 от 03.05.2016 г. по ч. т. д. № 249/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение № 155 от 09.03.2016 г. по т. д. № 41/2016 г. за оставяне без уважение искането на същото лице за освобождаване от държавна такса и разноски за производството, образувано по подадената от него искова молба по чл. 464 ГПК.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение , като счита, че съдът е извършил неправилна преценка на имущественото му състояние, както и че не е обсъдил възможността за частичното му освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото. Релевира изрично оплакване и за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в изпращането на препис от частната жалба на ответника по иска и в съобразяването на представените от него доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд „не е извършил преценка на критериите по т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК“, което е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – определение № 529 от 07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6592/2013 г. на І г. о. Освен това, частният касатор моли за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Какъв е характерът на производството по освобождаване от държавни такси и разноски по реда на чл. 83 от ГПК; Следва ли съдът да връчва препис от частната жалба против определението на съда, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 83 от ГПК, на ответната страна за становище; По правилата на кое производство следва да се извършва администрирането на тази жалба“.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на И. Й. Б. от [населено място] за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, образувано по негова искова молба, въззивният съд е приел, че от представените доказателства не може да бъде направен извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства. Решаващият състав е взел предвид, че ищецът и съпругата му получават месечен доход от пенсия и трудово възнаграждение в общ размер на 1 463.59 лв., както и че същите са собственици на множество недвижими имоти – два апартамента в [населено място], две ниви, едно лозе и едно оризище, а освен това притежават и вещно право на ползване върху друг имот, прехвърлен на сина им срещу задължение за издръжка и гледане. Същевременно е отчетено и обстоятелството, че в периода октомври-декември 2015 г. ищецът е придобил средства от кредити в размер на 27 600 лв., за които няма данни да са изразходвани и че е събрал по принудителен ред вземания в размер на 79 384.71 лв. При формиране на извода относно имущественото състояние на молителя въззивният съд е съобразил не само представените от него доказателства, но и тези, представени от ответника по иска. В тази насока решаващият състав е изразил разбирането, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е част от спорното исково производство и поради това няма пречка във връзка с него да се преценяват и данни за имущественото състояние на ищеца, предоставени от насрещната страна, респ. такива, събрани от съда служебно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не подлежи на обсъждане съответствието на въззивиня акт с цитираната от частния касатор практика на ВКС – определение № 529 от 07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6592/2013 г. на І г. о., тъй като липсва поставен въпрос. Твърдението, че апелативният съд „не е извършил преценка на критериите по т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК“, представлява по своята същност оплакване за неправилност на въззивното определение, което, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е относимо към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване, но не може да бъде преценявано като въпрос, относим към допускането му.
Независимо, че са формулирани конкретно и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, останалите три процесуалноправни въпроса също не могат обосноват допускането на касацинония контрол. Този извод следва от обстоятелството, че по отношение на тях не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отсъствието на същото произтича от факта, че по тези въпроси вече е налице практика на касационната инстанция, формирана по редана чл. 274, ал. 3 ГПК. В представеното от самия частен касатор определение № 173 от 16.04.2015 г. по ч. гр. д. № 866/2015 г. на І г. о. е прието, че производството по чл. 83, ал. 2, макар да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има всички белези на охранително производство: с него не се разрешава гражданскоправен спор, а съдът се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл. 2, ал. 1, пр. 2 ГПК; производството се развива едностранно /препис от молбата не се връчва на противната страна/ и съдът няма задължение да разглежда молбата в открито заседание; при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и разноски са приложими общите правила за охранителните производства и на основание чл. 533 ГПК съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата, като в рамките на тази преценка има право, включително и по своя инициатива, да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането. Цитираната практика дава отговор и на поставените от частния касатор въпроси както за характера на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, така и за реда за разглеждане на жалбата срещу постановения в него акт, поради което не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А с оглед становището, че при преценката за основателността на искането за освобождаване от такса и разноски съдът може да вземе предвид и непосочени от молителя факти, какъвто именно е смисълът на поставените въпроси, не може да се счете, че в случая, съобразявайки представените от ответника доказателства във връзка с имущественото състояние на ищеца, въззивната инстанция е действала в противоречие с посочената практика, т. е. не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 237 от 03.05.2016 г. по ч. т. д. № 249/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: