1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 783 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1392 от 01.11.2016 г. по в. гр. д. № 1837/2016 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 1932 от 07.06.2016г. по гр. д. № 18348/2014 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което допуснатият до делба апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] е изнесен на публична продан.
Въззивният съд е приел, че съсобствеността на процесния апартамент е смесена, тъй като произтича от наследяване /за съделителите Р. С. И. с квота 4/6 и Л. И. И. с квота 1/6/ и проведена публична продан за останалата 1/6 ид.част с купувачи А. А. А. и К. А. А.. Затова в тази хипотеза е неприложим способът за прекратяване на съсобствеността чрез възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК и имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Съдът се е позовал на разрешението, дадено в т. 8 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. С. И..
Жалбоподателката поддържа, че претенцията и за възлагане на делбения имот отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че 1/6 ид.част от този имот е придобита от съделителите А. на публична продан не променя факта, че нейната квота в съсобствеността произтича от наследяване. Тя няма и друго жилище. По направеното от нея искане за възлагане не се прилага посоченото тълкувателно решение. Излага твърдение за новооткрито обстоятелство /протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения/, което разкривало нищожността на публичната продан, а оттам и на решенията по допускане и извършване на делбата. Иска прогласяване нищожността на възлагателното постановление на ЧСИ и отмяна на обжалваното решение, като делбата се извърши чрез възлагане по чл.349, ал.2 ГПК.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали нормата на чл.349, ал.2 ГПК намира приложение в случай, когато само за един или само за част от съделителите неподеляемият недвижим имот е наследствен, или е необходимо това условие да е налице за всички съделители.
Ответниците в производството и Л. И. И., А. А. А. и К. А. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за делба, за което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В т. 8 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК, е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.288, ал.1 ГПК /отм./, сега чл.348 ГПК. Примерни хипотези на комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, са посочени в мотивите на тълкувателното решение. Една от тях е комбинацията от наследяване и сделка за част от имота.
Дадените разяснения са достатъчни, за да се ориентира съдебната практика в кои случаи възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК, е недопустим способ за извършване на делбата. Ясно е, че когато придобивното основание за едни от съсобствениците е наследяване, а за други – публична продан, съсобствеността е смесена и разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК е неприложима. Липсват основания за предложеното от жалбоподателката тълкуване, според което т.8 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС намира приложение само в хипотези, при които смесената съсобственост е единствено при лицето, поискало възлагането, т.е. когато то черпи права от повече от един юридически факт. Това тълкуване е в разрез с тълкувателното решение и не може да бъде проведено в производство по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо касационното обжалване не може да бъде допуснато на посоченото основание. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1392 от 01.11.2016 г. по в. гр. д. № 1837/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: