О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
[населено място] , 05.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1951 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. Л. и С. Т. Л. против определение № 225/2018 г. по ч.т.д.№ 227/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Жалбоподателите оспорват правилността на постановеното определение, позовавайки се на конституционно гарантираното си право на защита / чл.122 ал.1 от Конституцията на Република България /, в случая необходима за приподписване на частна касационна жалба против определение № 185/26.04.2018 г. по ч.т.д.№ 227/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същите страни против разпореждане № 1006/13.02.2018 г. по т.д.№ 810/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив , за връщане на въззивна жалба срещу решение № 11/05.01.2017 г. по т.д.№ 810/2013 г. на същия съд. Други съображения жалбоподателите не са изложили.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба , настоящият състав съобрази следното :
За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ за преждепосоченото процесуално действие, въззивният съд е изложил обстойни съображения, позовавайки се на факти относно имущественото състояние на молителите,установими извън съдържанието на подадените от тях декларации за семейно, материално и здравословно състояние : значителни по предмет и стойност прехвърлителни сделки, от тяхно име в полза на трети лица, извършвани в продължителен, но недалечен спрямо настоящия период от време , вкл. отдаване под наем на търговски обекти; обстоятелството,че С. Л. е и понастоящем член на Съвет на директорите на акционерно дружество със значителен по размер капитал, предполагащо ,според съда, доход и от търговска дейност ; притежание от С. Л. на идеални части от недвижими имоти, вкл. земеделска земя, непосочени в представената от нея декларация. Съдът е съобразил данните относно срока на определената на двете лица инвалидизация, съответно факта, че същият е изтекъл съответно до 01.04.2004 г. за молителката , респ. 01.01.2007 г. за молителя и доказателства за ново освидетелстване и трудоустрояване на двамата или доказателства за извършвани от тях ежемесечни разходи за лечение на заболявания, не са представени. Съдът е съобразил и обстоятелството, че предходно и във връзка със спора, е постановено влязло в сила определение, с което е било отказано освобождаване от държавна такса на жалбоподателите, в което производство са преценими напълно идентични на настоящото обстоятелства / чл.23 ал.3 ЗПП/.
Частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателите не са оспорили истинността на никой от коментираните от съда, установени служебно от същия факти и обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, поради което настоящият състав се съобразява със същите.Формалното позоваване на гарантираното конституционно право на защита не е от естество да обоснове самостоятелно основание за дерогиране изискванията на чл.23 ал.3 ЗПП, за предоставянето на правна помощ. Това право има съвсем различно съдържание – гарантиран достъп до съд,в смисъл на осигуряване възможност за иницииране на съдебна защита на всяко гражданско право,без изключения или ограничения , но не изключва осъществяването й при определени условия, каквито са дължимостта на държавни такси и разноски по съдопроизводството. Именно с оглед такова условие и за законосъобразното му прилагане – за да не би се превърнало в абсолютна пречка за упражняване правото на защита от лица с утежнено материално положение – е въведен и института на правната помощ, аналогично на освобождаването от държавни такси. Неотговарянето на предпоставките за предоставянето й, в какъвто смисъл е атакувания съдебен акт, не е аналогично на лишаване от право на защита.
Следва да бъде споделен извода на въззивния съд, че значителните по предмет разпоредителни сделки на лицата, при липса на доказателства за осъществяването им с оглед непосредствено задоволима нужда на същата стойност, създават основателно съмнение относно декларираната липса на парични средства, съобразявайки и постоянното им местоживеене в чужбина. Но напълно достатъчно е и установяването на притежание на идеални части от имущество, чиято годност за генериране на доходи не е оспорена , при това недекларирано в представените Д., което от своя страна поражда основателно съмнение в изчерпателността и обективността на същите.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 225/2018 г. по ч.т.д.№ 227/2018 г.на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: