О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396
гр. София, 07.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2923 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 81 от 08.03.2016г. по гр.д. № 768/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 565 от 06.10.2015г. по гр.д. № 185/2015г. на Хасковски районен съд за допускане на съдебна делба и вместо това е отхвърлен предявения от А. Д. Б. и С. Д. Н. против Ж. М. К., И. Н. Г. и А. Н. А. иск за делба на шест земеделски имота – ниви в землището на [населено място], подробно описани в решението. Касационната жалба е подадена от ищците А. Д. Б. и С. Д. Н. чрез пълномощника адв.Д.. Поддържа се неправилност на постановения съдебен акт. При излагане на основания за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси, свързани с придобиването по давност на сънаследствен имот, а именно: по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението на държателя да свои целия имот по отношение на другите сънаследници; достатъчно ли е да манифестира пред трети лица собственическо отношение, ако останалите съсобственици не могат да узнаят това; кой носи тежестта да докаже т.нар. преобръщане на владението; сключването на договор за аренда обосновава ли извод за явно и несъмнено владение. Според касаторите тези въпроси са решени в противоречие с посочена от тях задължителна практика на ВКС.
Ответниците Ж. М. К., И. Н. Г. и А. Н. А. в писмения си отговор, представен чрез адв. Г., поддържат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният иск е за делба на сънаследствени имоти, представляващи земеделски земи в [населено място], правото на собственост върху които е възстановено с решение на ОСЗ-Х. от 09.09.1996г. В срока по чл. 342 ГПК ответниците са навели възражение за придобиване на имотите чрез давностно владение, започнало от момента на възстановяване на собствеността и упражнявано чрез лично обработване на част от земите и чрез предоставянето под аренда на друга част.
В. съд е намерил възражението за основателно. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, както и на практика по чл. 290 ГПК – Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на І г.о. относно обективната невъзможност за манифестиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Счел е, че ответниците упражняват фактическа власт под формата на съвладение повече от 10 години, че са демонстрирали по ясен и недвусмислен начин по отношение на всички намерението си да своят частта на ищците и да придобият собствеността върху нея по давност, като промяната на намерението не е възприета лично от ищците единствено поради това, че те не са проявявали никакъв интерес към имотите. Съдът е посочил, че на владеещият съсобственик не може да се вмени задължение да търси лично и да информира невладеещия съсобственик за промяната на намерението си. Въз основа на това е заключил, че когато невладеещият съсобственик е с известно местожителство, но по никакъв начин не изразява воля да упражнява правата си в съсобствеността, то е налице обективна невъзможност за манифестиране на намерението за своене. Събраните свидетелски показания за получена от ответниците рента през 2006г. съдът не е взел предвид като е посочил, че не е ясно за кои ниви е тази рента.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Предвид решаващите съображения на въззивния съд, с които е уважено възражението за придобивна давност, то поставените от касаторите правни въпроси могат да бъдат уточнени и обобщени така: налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост. Цитираното от въззивния съд Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на І г.о. на ВКС приема, че е налице обективна невъзможност когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. Доколкото в обжалваното решение обективната невъзможност е свързана с други фактически обстоятелства, то касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 08.03.2016г. по гр.д. № 768/2016г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на А. Д. Б. и С. Д. Н..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: