Определение №396 от по гр. дело №2264/2264 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 396
 
София,06.10. 2008 година
 
 
 
         В ИМЕТО НА НАРОДА
 
           Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                              
                                                            
при участието на секретаря  
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело №  2264/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. А. Е. от гр. П. е обжалвал в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 35 от 25.01.2008г. по грд. № 373/2007г. по чл. 108 ЗС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 КТ като посочва, че делото е решено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 1* от 14.12.2000г. по гр.д. № 293/2000г. на ВКС, ІV г.о. според което лицето, което е придобило владението въз основа на предварителен договор, става собственик след десетгодишно давностно владение. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочено също така, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , не са изяснени обстоятелствата относно началния срок на десетгодишното давностно владение започнал да тече преди сключването на предварителния договор.
С решението, предмет на касационната жалба въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения срещу Г. А. Е. ревандикационен иск като при разглеждане на неговото правоизключващо по отношение собствеността на ищците възражение за придобивна давност е посочил в мотивите, че от момента на сключването на предварителния договор за продажба до предявяване на ревандикационния иск са изминали по-малко от десет години, срок недостатъчен за настъпване последииците на чл.79 ал.1 ЗС. Следователно действително същественият спорен въпрос по делото е бил за наличие на условията на закона за придобиване на собствеността по давност , но не във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.79 ЗС, а относно доказването на срока на владението, който е фактически, а не правен въпрос. Доколкото не е въведено като основание за допустимост на касационното обжалване нарушение на практиката на ВКС по приложението на процесуалните норми при преценка на доказателствата, неправилният според твърденията на касатора фактически извод за срока на владението не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване. В приложеното към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решение на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на 70 ЗС във връзка с вида на владението, установено с предварителен договор като е прието, че то не е добросъвестно и собствеността може да се придобие с десетгодишно владение. Именно в този смисъл са и правните изводи на въззивния съд по настоящото дело, поради което неоснователно се поддържа, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – спорът не е разрешен в противоречие в практиката на Върховния касационен съд.
Втората група основания , обосноваващи допустимостта на касационното обжалване са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във връзка с чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване са релевантни за проверка правилността на решението по същество, докато в производството по чл.288 ГПК ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличие на приложното поле по чл.280 ГПК, ето защо Върховният касационен съд не дължи произнасяне по тези доводи с настоящия съдебен акт.
С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което се позовава касатора за да обоснове допустимостта на касационното обжалване , поради което Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Г. А. Е. вх. № 429 от 26.03.2008г. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 35 от 25.01.2008г. по грд. № 373/2007г. по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
Председател:
 
Членове:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top