О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 03.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 397 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. И. и В. Х. И.,двамата от гр. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана постановено на 05.01.2009г. по гр.д. №210/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл.287,ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационна жалба М. Х. Г. ,Х. В. Г. и Д. Н. Г.,който обаче не съдържа съображения за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.282,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за обема от права,които лицето,в полза на което е учредено право на строеж, пристрояване и надстрояване,придобива върху построеното,ако то е изградено без надлежно одобрен инвестиционен проект,без строителни книжа и не представлява самостоятелен обект,а част от друг обект,като представлява незаконен, но търпим строеж,както и по въпроса може ли този несамостоятелен обект да бъде придобит от собственика на земята по силата на приращението и да бъде предмет на разпоредителна сделка. В подкрепа на поддържаната теза касаторите представят решение №1506/09.02.1993г. по гр.д. №1364/92г. на ІV ГО на ВС и решение №980/12.12.1964г. по гр.д. №781/1994г. на І ГО на ВС.
В обжалваното решение е оставено в сила решението на първонистанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от В. К. И. и В. Х. И. против М. Х. Г.,Х. В. Г. и Д. Н. Г. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на първия етаж от изградена пристройка към двуетажната жилищна сграда в ПИ 48489.11.515 по кадастралния план на гр. М., ул.”Н”№16 и за отмяна на н.а. №239,том ІІ,н.д. №459/1993г.
Прието е,че изграденият преди 07.04.1987г. първи етаж на пристройката не представлява самостоятелен жилищен обект /състои се от кухня,спалня,баня с тоалетна и антре/,а е функционално свързан с първия етаж на съществуващата стара жилищна сграда,поради което,въпреки че през 1983г. в полза на В. Х. И. и В. К. И. е учредено по реда на чл.56,ал.2 ЗТСУ/отм./ право на надстрояване и пристрояване на пристройка на два етажа,то първият етаж от пристройката е собственост на собственика на земята по силата на приращението. С оглед на това е прието,че А. Р. Ц. , собственик на земята към 1983г. и към 1993г.,е имала правото да дари този обект на дъщеря си М. Х. Г. и тази сделка, извършена с н.а. №239/1993г. е действителна.
В представеното като приложение към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1506/09.02.1993г. по гр.д. №1364/92г. на ІV ГО на ВКС е прието,че извършеният без строителни книжа незаконен строеж в съсобствен имот от единия съсобственик не означава,че той смущава упражняването на правото на собственост на другите съсобственици,ако незаконността му не се изразява в нарушение на правила и норми на ЗТСУ. В решение №980/12.12.1994г. по гр.д. №781/1994г. на І ГО на ВС пък се приема,че обемът на правото на строеж се определя в рамките на договора,с който е учредено,като построеното извън тези рамки,макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение,може да бъде придобито по приращение от собственика на земята само ако представлява самостоятелен обект. В случая аналогичен извод е направен по отношение на част от сграда,която не представлява самостоятелен обект. Налице е следователно основание за допускане на касационното обжалване с оглед противоречивото разрешаване в посочените решения на ВКС и в обжалваното решение на въпросите досежно обема на права върху построеното въз основа на надлежно учредено право на строеж,който може да придобие лицето,в полза на което е учредено правото,както и по въпроса придобива ли се по силата на приращението /чл.92 ЗС/ от собственика на земята правото на собственост върху построеното в рамките на надлежно учреденото право на строеж,ако построеното представлява незаконен,но търпим строеж,както и ако построеното не представлява самостоятелен жилищен обект съгласно изискванията на ЗУТ, поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на поддържаното в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание,а именно чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.01.2009г. по гр.д. №210/2008г. по описа на Окръжен съд-Монтана по подадената от В. К. И. и В. Х. И. касационна жалба вх. № 1231/09.02.2009г.
Да се изпрати съобщение до касаторите в 7-дневен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 48.90лв. за разглеждане на касационната жалба и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: