О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 19.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №8/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Р. К. против решение №186/23.06.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №2685/2008г. по описа на същия съд,с което е обезсилено решение от 16.05.2007г.,поправено по реда на член 192 ал.2 от ГПК/отм/ с решение от 17.12.2007г. по гр.д. №5685/2006г. по описа на СРС,ГК,25 състав и е прекратено производството по отрицателните установителни искове на Н. Р. К.,че Г. В. К.,В. Р. Д.,Г. Д. М.,Т. Р. М.,Д. Р. Д.,Г. Р. Д.,Траянка Д. Г. ,Кръстан Г. К. и А. Т. С.,не са собственици на описания в решението недвижим имот.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси за допустимостта на иск,предявен за защита правото на собственост на ищеца от действията на трети лица,претендиращи същите права и за задължителното предявяване на положителен установителен иск в случай,че не е изключено предявяването на установителен иск от наличие на основание за предявяване на ревандикационен иск,в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. В. К.,в писмения си отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че ищцата Н. Р. К.,с оглед твърденията й,че е собственик на процесния имот,по силата на саморъчно завещание,направено в нейна полза от С. Д. П. от 01.12.1999г.,в качеството й на универсален правоприемник на последната,разполага с правото на защита ,която съответства на засегнатото абсолютно вещно право,като е приел,че тази защита следва да се осъществи чрез положителен установителен иск или чрез осъдителен ревандикационен иск-в зависимост от това дали ответницата А владее процесния апартамент. Съдът е стигнал до извода,че за ищцата липсва интерес от предявения отрицателен установителен иск,тъй като уважаването му не дава защита на правото на собственост върху апартамента,който е придобила. По отношение на останалите ответници-осемте наследници по закон на С. Д. П. и ответника К,съдът е стигнал до извода,че спрямо тях ищцата не разполага с иск,защото дори да придобили по посочените способи правото на собственост върху процесния апартамент,те са се разпоредили с това право в посочената последователност на сключените договори,като към момента на предявяването на отрицателния установителен иск,в полза на ответницата А,съгласно обективираната в нот.акт №80/2005г. покупко-продажба на имота.
За да обоснове наличието на хипотезата по член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът се позовава на Тълкувателно решение №178 от 30.06.1986г. на ОСГК на ВС на РБ,според което собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето,на което е издаден по обостоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот,като при уважаването му нотариалният акт се отменя. Въпросът, който е поставен и който е разрешен с горепосоченото тълкувателно решение, е какъв иск може да предяви собственик на недвижим имот против лицето,на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка-иск по член 108 от ЗС или по член 431 ал.2 от ГПК/отм/,което е неотносимо към разрешения с въззивното решение правен въпрос от значение за изхода на делото,свързано с условията за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при посочената от ищцата и очертана в мотивите на въззивния съд хипотеза. Ето защо, не е налице основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В изложението си,касаторът се позовава на решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,като твърди,че произнасянето по горепосочените материалноправни въпроси от страна на въззивния съд с постановеното решение, е решено противоречиво с тези цитирани и приложени от касатора решения,основания за касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК/съгласно посоченото в т.3 от Тълкувателно решение №182009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГКТК на ВКС/. За да е налице тази хипотеза за допускане на касационно обжалване е необходимо,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното решение,да е разрешен в противоречие с така посочените решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/, по същия правен въпрос. Видно от постановеното в тези съдебни актове,част от тях са постановени по казуси,които не са идентични с този,по който е постановено въззивното решения.т.е. не се отнасят до същия правен въпрос. В друга част от приложените съдебни актове, правният въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд,свързан с иска за защита на правото на собственост,в зависимост от обстоятелството кой упражнява владението върху процесния имот,не е в противоречие ,а в съответствие с решаването на този правен въпрос в посочената съдебна практика на ВКС.
По отношение на визираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 т ГПК,видно от изложението,само се цитира това основание,без да се излагат каквито и да било аргументи в тази връзка. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията на законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са неясни ,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито доводи не се правят в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №166/23.06.2009г. на Софийски градски съд,ВК,ІV”Д” отд.,постановено по гр.д. №2685/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: